Втори ден в „Радиоприемница“ обсъждаме европейските политики. Днес се спираме на дневния ред на европейските институции, приоритетите за бъдещето на Европа, мобилизирането на младите хора в Европа в различни граждански протести.
В студиото гостуват Александра Ваковска и Росица Лилова - студентки по европеистика, които стажуват в различни дипломатически и европейски институции.
Надявахме се младежкият вот на евроизборите да повлияят позитивно, но това не стана. Липсата на младежки вот се усети, затова и се получи фрагментарността в конфигурацията на Европарламента, което пък се отразява на процедурата по вземане на решения. Увеличава се и бюрокрацията – това коментираха Александра Ваковска. – Младите гласуваха по начин, който не осигури желаната промяна.
Във Франция и Белгия повече от младите участваха в изборите, но като цяло в ЕС и в България се оказа, че активността е с 5% по-ниска отколкото през 2014-а
Евроскептицизмът се усети на изборите. Европа е тръгнала в много и различни посоки – смята Росица Лилова.– Често пъти има доказателства, че младежта се вълнува повече от националните проблеми, отколкото от общоевропейските.
Решенията в Европарламента по традиция се вземат с консенсус между две от трите емропейски семейства (консервативната група, социалисти и либерали) – коментира доц. Румяна Коларова, политолог и преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“. – Новото е, че към тях трябва да се присъединят и зелените партии. Затова, а и не само затова, излиза на дневен ред темата на екологията, „зелената сделка“. И тук водещото не е толкова опазването на околната среда само по себе си, колкото качествената промяна в модела индустрия, енергетика, около който трябва да се организират европейските общества, върху който трябва да стъпят европейските икономики. Всичко това не е въпрос на искане на младите, а по-скоро въпрос на баланс на мнозинство в Европарламента.
Друга голяма тема, свързана и със зелената, е Африка. И това ще бъде водеща тема, защото зад нея излизат мигрантски потоци, екология, значението на други неевропейски икономики и т.н.
Друга доминираща тема е Брекзит. Още не е затворена страница.
Не на последно място значение ще имат и правителствените кризи в националните правителства на Стария контитент. Примерите са в Белгия, Испания…
Очевидно има разместване на моделите.
Външната политика на ЕС трябва да е влиятелна. Европа е свикнала, но това е и необходимо и за света - европейските демокрации да имат водеща роля. Думата им да се чува и да се има предвид.
Амбицията на Европа е да тръгне напред. През изминалия мандат движението по ключовите въпроси на ЕС беше изключително бавно. Скоростта на политическите приоритети трябва да се промени. Но дали ще има капацитет и воля?
Решаваща е предстоящата среща на върха. Още повече, че се очаква икономическа стагнация.
Иначе сред нагласите у европейските граждани могат да се видят позитивни тенденции.
Движението на младите (Грета Тунберг и Изабела Ярванди /АнтиГрета/) е доказателство за едно ново поколение. За разлика от предишните генерации, при сегашните тийнейджъри престоят в ареста например (след участие в протест) е геройство и нещо нормално при единствения начин да се противопоставиш на системата. Това са деца, европейските институции нямат регламент, по който да се чуе техният глас и мнение. Те може и да не гласуват още, но все пак проявяват активност на европейски граждани, допълни доц. Коларова.
Включването на Западите Балкани в решенията и политиката на ЕС не само е важно, а е критично нужно, допълни Александра. Страните от този регион са податливи на влияния. Евроинтеграцията не бива да бъде само на думи.
Според Росица страните от Западните Балкани ще бъдат присъединени към ЕС, въпросът е кога…
Чуйте разговорите от това издание на Радиоприемница в звуковия файл.
Когато ме помолят да препоръчам книги, го правя персонализирано, съобразно човека, но написаното от Иво Иванов е универсално, няма читател, на когото да не му хареса, защото той е писател с голямо сърце и душа. (Той е автор на книги като "Кривата на щастието", "Отвъд играта", "Хроника на болката", издадени в предишни години, номиниран за..
След топлата 2023-а, изпращаме още по-топлата година. 2024-та бележи рекорд в това отношение за последните 170 години, откогато се извършват регулярни измервания, отбеляза пред БНР-Радио София Симеон Матев - климатолог и главен асистент, доктор в катедрата "Климатология, хидрология и геоморфология" към Геологогеографския факултет на Софийския..
Празнични концерти, школи по народни танци и чужди езици, певчески групи и богата библиотека – това е само част от културната дейност на богатата Народно читалище "Иван Вазов"-1928 в село Нови хан. Една от основните функции и задачи на читалището е съхраняването на местните обичаи и традиции, разказа пред БНР-Радио София Румяна Стоева, секретар на..
ТИХА НОЩ Текст: Йозеф Мор Музика: Франц Грубер, 1818 Превод от немски: Д еворина Гамалова, 2017 Tиха нощ, свята нощ, всички спят, вярно бдят само двамата Пресвети край Младенец с къдри коси. Сън божествен Той спи, Сън божествен Той спи. Tиха нощ, свята нощ, блага вест долетя..
Какво по празниците пожелават столичани на града, в който живеят? Какъв подарък биха подарили на София? Едни предлагат някакво събитие, което да сплоти хората – с много светлини и музика, други – спокойствие и повече усмивки, трети – улично осветление, по-редовен градски транспорт, детска площадка с люлки в центъра… В анкетата си..
Динамична, но и успешна за софийското колоездачно общество е отминаващата 2024 г. Така я определи пред Радио София Иво Делин от сдружение "Велоеволюция" и добави, че годината е била наситена с много събития за велосипедистите в София и около нея. Годината е добра и по отношение на новите промени за колоездачите в столицата, реализирани от Столичната..
По Коледа в Ливърпул е с около 10 градуса по-топло, отколкото в Рим, но хората са в празнично настроение. Утре, 26 декември е т.нар. Боксинг дей (Boxing Day) в който се отварят подаръците. Но мнозина го очакват и с традиционния за Великобритания мач във Висшата футболна лига. Това предаде от Англия българинът Марио Джунински. От фен на..