Днес се опитваме да разберем как помним града. Какво от него остава в съзнанието на хората, кое изчезва с времето…
За разсъжденията по тези и други въпроси помага арх. Димитър Механджиев. Самият той провежда архитектурни разходки из София.
Избрал архитектурата за своя професия, той признава, че с времето е обикнал сградите, градските пространства, следи с интерес това, което се случва. Със свои колеги решили да участват в „КвАРТал фестивал“ и да разкажат какво чувстват към София и от какво се поражда тази обич – от огромната, богата и ценна история. Истинските неща и истории, които са не само зад каменните фасади, зад имената на улиците, но донякъде и в сърцата на хората, които са живели или живеят в тях.
Арх. Механджиев оприличи София на проектантски пластове паус, наслагвани с времето, в резултат на което се е получила тази среда - със сгради, които са разнообразни, със свой дух и стил, в зависимост от периода, в който се строени…
Столицата ни е минала през следосвобожденския стремеж да се отърси от турския изглед, по-късно свой градски отпечатък слага царска България, стремежът към промяна в начина на живот, използването на автомобили и обществен транспорт, Втората световна война, бомбардировките, соц-епохата, озеленяването…
Човек е сложно същество, което има нужда от това, да изпитва, да преживява, да потребява – култура, изкуство, да изпитва общност. Всички тези нещо се съчетават в града. Затова е важно да ги пазим и помним. Това ни прави душевно по-богати като хора и като общество.
Арх. Механджиев различава лична и общностна памет за местата града, в зависимост от индивидуално преживяните моменти и случки (улиците в квартала, училището) или събитията, в които сме участвали в/с група (площади, градинки, паметници).
Местата на обществена памет не трябва да е само мъж на кон, не бива да забравяме или да загърбваме неприятната памет – допълва арх. Механджиев. – Напоследък романтизираме или героизираме по-далечното минало, защото ни е срам от настоящето. Но болезнените спомени са важни.
Димитър Механджиев е на мнение, че бившата Централна минерална баня трябва да възстанови функцията си.
Музеят на София трябва да се разгърне, в момента той предлага експозиция, която не е нито за софиянци, нито за чуждестранните туристи, които идват тук, за да видят ориенталска или социалистическа визия. Той (по)казва София като европейски град, а не разказва историята…
За опазването на културното и архитектурното богатство Столичната община трябва да играе ключова роля за помощ с експертиза и финанси, както и с контрол, допълва арх. Механджиев.
Чуйте целия разговор с арх. Димитър Механджиев.
В края на настоящата седмица гражданският активист Веселин Кръстев и урбанистът Калоян Карамитов коментираха във "Форум" следните теми: Наредби, сгради, квартали, документи и интереси на инвеститорите. "Не се мисли за хората, за бъдещето и как ще се живее." Има ли власт и право кметът на откаже проект при изрядни документи или при такива..
Институтът за изследване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките (ИИКАВ-БАН) организира конференция и тържествено събитие, посветено на водата като безценен природен ресурс, незаменим компонент на всички организми и жизнена среда, но и генератор на екстремни събития като бури, градушки и наводнения. Повод са три..
Причината за влизането на "Величие" в Народното събрание (НС) и пренареждането на парламентарната политическа картина е най-сериозният удар срещу българската демокрация и изборния процес през последните години. След решението на Конституционния съд останаха много въпроси без отговори. Това коментира пред БНР-Радио политологът и..
Столичната община достави на районните администрации 2000 компостера за домакинства от цяла София . Те са част от инициативата на администрацията „Компостирай вкъщи“ и се раздават на домакинствата, които предварително са заявили желание, съобщават от Столичната община. С това общият брой на компостерите за домашно ползване по програмата стават над 14..
След десетките жертви в Кочани не можем да говорим за изолиран трагичен случай, а за поредното тежко сътресение в нашата югозападна съседка, коментира пред БНР-Радио София Любчо Нешков, журналист и експерт по процесите на Балканите . Той припомни, че преди това имаше пламнал автобус (на територията на България), потънал кораб в Охридското..
В предаването "Радиокафе“ с ентусиазъм разговоряме за това - как се променя емоционалната интелигентност в ерата на изкуствения интелект (AI) Ггост и събеседник по темата е психотерапевтът Александра Алгафари . "Ако искаме да определим що е то емоционална интелигентност, нека първо да помислим – можем ли да си назовем емоциите. Когато..
На 21 март отбелязваме Световният ден на кукления театър. Асоциацията на куклените театри в България празнува със 7-дневни чествания в първата по рода си "Седмица на кукленото изкуство“. В цялата страна са предвидени събития, с които се отбелязва инициативата като участват куклени и драматично-куклени театри, членове на Асоциацията...