Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Карнавалите - от миналото до днес

Снимка: БТА
Темата в предаването “Радиоприемница” тази седмица е посветено на празниците и карнавалите у нас и по света. 
"Празниците са, за да се празнуват. Няма как да застрашават българските традиции, защото те се спазват и празнуват. Никой от тези празници (Св. Валентин, Хелоуин) не застрашава българските традиции и не замества празника. Празникът Хелоуин няма общо с традицията на кукерите", казва етнологът от Националния исторически музей Димитър Василев.

Празникът Хелоуин идва от Ирландия - това е денят, когато душите са пуснати, зловредни и трябва да бъдат прибрани и има няколко неща, които трябва да се случат. Има няколко елемента от този тип празници - души на починали, зли сили и маскирани персонажи, които трябва да ги прогонят, затова е маскирането на празника.

Ако може да се потърси аналог на празника в българската традиция, това са донякъде задушниците и Спасов ден - 40-я ден след Великден, когато душите на хората са на земята и на Спасовден се прибират горе. В българската фолклорна традиция злите сили излизат и идва "лошото време" от Коледа до Богоявление, когато са т. нар поганни дни или мръсни дни. Третият елемент - пазителите от злото - не са кукерите.

Още от много отдавна кукерите или кукове са описани като маскирани персонажи от Тракия, които са свързани с плодородието. Кукерите не гонят зли сили. Те играят в седмицата от Сирни до Месни заговезни - в периода, когато природата се възражда и тяхната роля е да спомогнат да се обърне зимата и да дойде пролетта и плодородието.
Тези персонажи, които имат функцията да гонят злото са сурвакарите, които излизат в мръсните дни, но и те играят за плодородие, обяснява етнологът.

Маската е важен елемент и в българските игри, и в карнавала. “Маската се използва, когато има граница между два свята, когато лицето трябва да направи някаква обредна функция. Много често лицето трябва да бъде скрито, маскирано, за да може да извърши тази обредна функция. Губи себе си, превръща се в магичното лице. Маската при маскираните персонажи е задължително страшна, за да изплаши страшното", обяснява Василев.

Подобно скриване на лицето е важно в много други обреди не само в българската традиция, а навсякъде. Лицето се скрива и в сватбените обичаи, например.

За страха, етнологът казва, че се появява там, където е нарушен редът, където нещо не се е случило. Има най-различни страхове, но традиционен е  страхът от смъртта, както и от загубата на нещо. Разбира се, тези обредни функции и обичаи, касаят страховете от миналото. В днешно време никой не вярва, че от Коледа до Ивановден са най-мръсните дни и не трябва да излизат от вкъщи и да газят вода, но и до днес най-силните страхове на хората са свързани с непонятното.

Маскарадите в България са няколко - кукерските фестивали “Сурва” в Перник и “Кукерландия” в Ямбол, както и карнавалът в Габрово, който е градски карнавал. С годините фестивалите се променят - появиха се нови образи - вече участват деца и момичета, променят се и самите маски. Появяват се и нови теми в карнавалите. В България се появиха и много хранителни фестивали - фестивал на суджука, празник на смилянския боб. 

Традициите не са нещо застинало - те се променят. В днешно време има бум на желанието на хората да научат за традициите и опитите да бъдат възродени те. Пример за това са популярните фестивали с национални носии или възраждането на стари ястия.

От Националния исторически музей организират и специални занимания за деца, освен това са част и от Sofia Gaming night.

Чуйте повече в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дали познаваме човешкия мозък?

Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..

публикувано на 15.03.25 в 11:50
Васил Анастасов

На игра в музея

TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..

публикувано на 15.03.25 в 10:51
Живко Джамяров

Стратегия как искаме да живеем

Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ –  представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..

публикувано на 15.03.25 в 10:07

"Форум", 14.03.25: Младите в социалните мрежи - "геройства" и разстройства

На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..

публикувано на 14.03.25 в 18:20

"От какво се страхува Вирджиния Улф" според режисьора Тея Сугарева

“От какво се страхува Вирджиния Улф“ e авторски спектакъл на режисьора Тея Сугарева, който проследява житейската съдба на една от най-интересните и драматични фигури в модерната литература - Вирджиния Улф. “Всеки режисьор, когато тръгва към някакъв автор, по някакъв текст, прави едно много задълбочено проучване на живота, контекста на всички творби и..

публикувано на 14.03.25 в 17:27

Потребителите могат и трябва да бъдат по-силни от търговците

"Справедлив преход към устойчив начин на живот" е мотото, с което ще бъде отбелязан Деня на потребителя 15 март . Скорошно изследване сочи, че 94% от над 30 000 души от 31 страни подкрепят преминаването към по-устойчив начин на живот , като са готови да избират екологични продукти, да намалят отпадъците и опаковките и да се насочат..

публикувано на 14.03.25 в 17:10

За 10 дни в Софийския университет заявления са подали над 1000 кандидат-студенти

Светослав Петров е на 18 години. В близките месеци му предстои да завърши своето средно образование. Към момента е зрелостник в 125. средно училище „Боян Пенев“ в София с профил хуманитарни науки. Споделя, че мечтаната му висша специалност е право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. По думите му, един кандидат-студент трябва да знае..

публикувано на 14.03.25 в 16:25