Графоманията като зависимост

публикувано на 15.10.19 в 16:19

Силвия Чолева

Според Чолева липсва рефлексия към собственото писане

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата на предаването “Радиоприемница” тази седмица са зависимостите, които ни заобикалят. Какво ни кара да изграждаме подобен род отношения? Днес фокусът е върху една по-особена зависимост - графоманията, за която има какво да каже като поет, писател, журналист, а отскоро и като издател Силвия Чолева, журналист в програма “Христо Ботев” на Българското национално радио.

Какво превръща в графоман един пишещ човек? Ясно е, че това не може да бъде само количеството, защото има добри писатели, които са много активни и издават често нови книги. Въпросът е какво е качеството на написаното. Като издател, Силвия Чолева коментира, че вече понятието “ръкопис” не съществува. При нея просто отиват хора с “готова” книга и искат цена за издаването ѝ:

"В днешно време границите на стойностите са така размити, че голяма част от хората се подлъгват, че това, което пишат и публикуват във Фейсбук или раздават на приятели да прочетат, е стойностно. Получава се така, че писането е много лесно и написаното черно на бяло, вече се е превърнало в литературно произведение. Тук е големият въпрос”.

Според Силвия Чолева липсва рефлексия към собственото писане, която идва от липсата на граница на това, което е стойностно като текст. Освен това има и лесен достъп до издателства, които могат да бълват много книги. “Около тази леснина никой не се замисля за стойността, за същността на това, което се пише и там е графоманът. Той няма съзнание за това, което е написал”.

У нас експертното мнение изобщо не се оценява, напротив то се игнорира и с експерта се подиграват. Това също е причина за увеличаващата се графомания.

Графоманията става опасна, когато пишещият има зад себе си рекламна машина, която е решила, че точно определен пищещ ще бъдеш промотиран и това се случва с книгите на автори като Мария Лалева, която за Чолева е чиста графомания, както и “Стопанката на Господ” на Розмари де Мео, която освен това е и кражба на чужди текстове.

“Това дори не е масова литература, това е най-опасният вид графомания, защото е лесносмилаем и създава страхове и душевен дискомфорт, което е обратното на всяка друга литература”, казва Чолева.

“Хората се дразнят, когато кажеш истината. Освен че им разваляш бизнеса, защото това е бизнес в лошия смисъл на думата с лъжи, наивността на хората и липсата на критерии”, допълва тя.

Според издателката за графоманията влияние оказва и фактът, че вече е много по-лесен процесът на издаване на книги, а за големите издателства не е и толкова разходоемко.

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!