Винаги съм се забавлявала на Гугъл резултатите при първоначално изписване на въпроса: защо артистите са…
Тогава излизат следните резултати на база многократно търсене:
…бедни
…странни
…депресирани
…зле по математика
…важни
…толкова неподредени
…гей
…объркани души
Съществува една такава максима, че, когато имаш талант, правиш нещата с лекота, а друг човек за същото трябва да полага неимоверни усилия, за да се получи що-годе същия резултат. В смисъл, че, когато човек се усеща посредствен, тоест не му достига талант, той компенсира с усърдие, което до известна степен е достойно поведение.
Само, че аз не вярвам в това, драги мои…
Не вярвам първо, че неталантливият човек си дава тази честна оценка, че не притежава мечтания капацитет. Кой от нас вътрешно с хладно спокойствие, ще си признае: аз съм зле, но мога да бачкам здраво за сметка на това. Чак такава честност не ми се вярва да притежаваме. Но пък в заблудите сме царе…
Също така не съм убедена обаче, че и истински талантливият има това ярко усещане за собствените сили. Повечето пъти талантът е адски фражилен. Има нужда от постоянна обратна връзка, която обаче никога не му е напълно достатъчна.
Това, което ги отличава е, че ако вторите по-често се отказват и занемаряват таланта, то първите се организират по всякакви възможни линии и действат. Тази систематичност им дава усещане за сигурност, оттам - вътрешното уверение, че нещата им се получават.
Талантът от своя страна е безреден и не само изглежда, той често си е. Това се получава така, защото не трябва да влага чак толкова ресурси, за което другите дават мило и драго, и цялото си време.
Страшното идва, когато това усърдие на посредствените преминава в свръхамбиция и някакъв нелоялен състезателен дух. И тези хора с радост са готови да прегазват…
На кого му пука всъщност, че някъде там талантът се самоубива, често никой не е разбрал, видял или го е грижа, че този човек носи нещо в себе си. Впоследствие може някой да се пресети, но е твърде късно…
За разлика от добре организираната посредственост, която веднъж набрала скорост, започва да се радва на владеенето на положението и хората. Те отчитат всичко това като лична битка, увенчана с успех. И донякъде са прави, малцина биха водили такива битки.
Талантливият наистина обича това, което прави и има нужда да го прави добре, затова той се съизмерва с най-добрите примери в неговото направление, затова винаги се съмнява в себе си и мисли, че не му достига нещо, дори и когато го хвалят. Той знае какво не му достига. На посредствения му стига да е един пръст по-нагоре от тези в неговата локва, да победи по един или друг начин на локално ниво и да си изживее своята малка победа.
Талантът често избира самотата, хаоса и бягството от реалността, защото се загубва в таланта си. Той е и дар, но и унищожител. Непригодността им към света ги съсипва, дори за момент да повярват не толкава в себе си, колкото в нещото, което им се отдава с лекота…
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност