Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историята на София - позната и непозната

Това, което отличава София е нейната многопластовост, казват археолозите

Снимка: архив
В празничната седмица, посветена на София - позната и непозната, в предаването “Радиоприемница” своя прощъпулник прави водещата Белослава Димитрова, която в първото издание на предаването прави археологически разрез и оглежда нашето културно и историческо наследство, както и връзката ни с миналото. Нейни гости са историкът Тиберий Баръмов - учител в 139 СОУ “Захарий Круша”, археологът Марио Иванов от Национален археологически институт с музей при БАН и археологът и ръководител на направление “Програма и реализация към НДК” Ивелина Кючукова.

“Учениците още от началното училище се запознават с историята на своя град, започвайки с уроците за траките и в V клас, когато аз започвам да ги обучавам, те вече знаят за Сердика и племето серди”, казва Тиберий Баръмов. Според него децата се интересуват повече от съответния квартал, от който идват, отколкото за целия град.

"София е доста сложен за проучване град, защото е конгломерат от събития и култури, които са се наслоили в течение на много векове", обяснява археологът Марио Иванов. 

Сердика, според него, е един редови античен, малък град, който не се отличава много от останалите градове в българските земи. Градът е била в разцвета си в III - IV век по времето на император Константин, за чиято слабост към града е известно.

За специалистите Сердика е един обикновен, първоначално военен лагер, а след това  римски град, но това, което отличава София е нейната многопластовост. “В България наистина има един континуитет от праисторически времена до XX век без прекъсване и ние можем да покажем история и археологически пластове от праисторията, минавайки през античната история, най-вече тракийския пласт, който отличава нашата идентичност, средновековен пласт и османския период, стигайки до наши дни имаме какво да покажем”, казва Ивелина Кючукова.

Учителят Тиберий Баръмов разказа, че е предвидено да се посещават археологическите обекти, на които София е богата, но това се реализира трудно. Една от основните ни мисии днес е богатото историческо наследство, което имаме не само в София, но и в цяла България, да бъде добре познато и да го направим така, че да го познава подрастващото поколение. Няма как те да имат отношение, ако не знаят за какво става въпрос, казва Кючукова.

Кючукова разказа, че е свидетел как в цял свят легенди и измислени истории могат да привлекат интересът към определен обект. "Всички знаем, че гърците по този начин привличат с история за всеки камък. Няма нищо по-хубаво от митологията, от такива емоции, които се предизвикват при разказване на определена история била тя любовна или драматична и за неспециалистите тази история остава и се свързва с определения паметник", казва тя.

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Момчил Панайотов: И най-малката лавина може да доведе до лоши последствия

Дори и най-малката лавина може да се доведе до лоши последствия. Има ли сняг, хората вече трябва да внимават за лавини, предупреди в ефира на БНР-Радио София Момчил Панайотов , председател на Българската асоциация за ски свободен и екстремен стил (БАССЕС). "Не е лесно да се дадат правила за поведение. Когато правим курсове или..

публикувано на 20.11.24 в 16:08

Христо Панчугов: Нямаме дори процедура за изход от сегашния политически блокаж

И поредният провал за избор на председател на Народното събрание се дължи на липса на разговор по същество – има ли необходимост България да бъде управлявана по някакъв начин. Позиционната война е закрила хоризонта на утрешния ден. Политически сили и фигури демонстрират сила или превъзходство, вместо да се търсят допирни точки и воля..

публикувано на 20.11.24 в 15:25

Българи печелят второ място на престижен светлинен конкурс в Токио

Българският екип , който представи своя авторски 3D мапинг на международния конкурс за светлинни инсталации в Япония, бе отличен с второ място. В състезанието се включиха 278 участници от 56 държави , от които 18 бяха поканени да прожектират творбите си, като финалисти във фестивала Tokyo Lights, който се провежда всяка година на фасадата..

публикувано на 20.11.24 в 14:39
Дъбът от с. Насалевци, община Трън, победител през 2016 г

В ход са номинациите за най-забележително дърво с история в конкурса "Дърво с корен"

В предаването "Радиокафе“ обръщаме поглед към зеленото богатство на София и на страната ни, което понякога считаме за даденост и не съумяваме да оценим. С тази цел е създаден и конкурсът “Дърво с корен“ на фондация “Екообщност“, който всяка година призовава да номинираме дървета, свързани с родовата ни история, с разкази на по-възрастни..

публикувано на 20.11.24 в 13:41

Пазителите на градския дух в изложбата "Занаятчиите на София"

От 21 ноември до 5 декември 2024 г. в емблематичните за София Централни хали, се открива петата от поредицата изложби "Невидима София". Последната изложба от цикъла е посветена на "Занаятчиите на София". Организатор е медията за изкуство и култура "Програмата", които целят да покажат хората, които пазят духа на града, вдъхвайки живот на традициите...

публикувано на 20.11.24 в 12:03
Павел Вежинов

В Столичната библиотека отбелязваме 110 г. от рождението на Павел Вежинов

На 9 ноември се навършиха 110 години от рождението на българския белетрист,  публицист, журналист и сценарист Павел Вежинов, създал едни от най-ярките модерни творби в българската литература от втората половина на миналия век, актуални и днес, когато са изминали малко над 40 години от смъртта му. Той е един от най-продуктивните превеждани,..

публикувано на 20.11.24 в 11:30