Тъпченето с храна не е решение за емоционалните празнини

Ако обаче я използваме като компенсаторен механизъм в различни ситуации, рискуваме да си причиним хранително разстройство, което може да бъде опасно за здравето ни. 

За хранително разстройство бихме могли да говорим тогава, когато храненето идва, за да замести изцяло незадоволена емоционална потребност – тогава, когато наистина сме гладни, но не за храна, казва психологът Цвета Таманова и допълва, че още с раждането си едно бебе се успокоява и получава удоволствие, когато се храни и използва биберон. 

Родителите поставят началото на изграждането на един по-устойчив модел, чрез който детето, без да осъзнава, успокоява тревогата си, поставяйки лъжица след лъжица в устата си, като така се опитва да запълни една емоционална празнина. 

Този вид хранене, обаче, не спомага за справяне с негативни емоции, а добавя чувството за вина, за безпомощност и срам, които са в резултат от вътрешния конфликт на един човек с хранително разстройство. 

Хранителното разстройство, свързано с изпитването на емоционален, вълчи глад, и стремежът човек да се отърси от негативните емоции, може да доведе до желанието за освобождаване от храната, което пък може да причини друг вид хранително разстройство  – булимия. За да не стигаме до там, е важно да се научим да различаваме реалния от емоционалния глад.

Емоционалният глад идва като пристъп и ни тласка към определена храна - например сладко, а при физиологичния глад бихме могли да ядем разнообразна храна. 

Ако имаме пристъпи на емоционален глад, казва психологът, трябва да се обърнем към себе си и да се запитаме какво чувстваме в момента, извън усещането за глад, както и какво очакваме, след като си набавим нужната храна. И да опитаме да се успокоим, защото внезапният вълчият глад обикновено е свързан с изключителна тревожност.  

Още - чуйте в звуковия файл.