Диабетът не е граница за мечтите

Сензорите могат много да улеснят живота на диабетиците, но в България още няма вносител на ценните устройства

публикувано на 01.08.19 в 14:59

Снимка: Българска асоциация Диабет

Чуйте повече от Кристиян Ангелов, участник в турнира ДиаЕвро

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди броени дни в украинската столица Киев се проведе европейският турнир по футзал ДиаЕвро с участието на отбори, съставени от хора с диабет. Това се прави всяка година през юли, а България участва от 2012 година.
Нашият тим и тази година е сформиран и изпратен от Българската асоциация Диабет и това е в подкрепа на активния начин на живот и практикуването на спорт за подобряване на гликемичния контрол и общото физическо състояние на младите хора с диабет, и не на последно място - за промяна в нагласата на обществото за възможностите и способностите на такива хора.

Мотото на събитието е Не дискриминирайте, същата игра, същите играчи (DiaEuro - Same game, same players – Don't discriminate! / Football championship for people with diabetes).

На турнира се събираме хора от различни страни, с приятелките си, с родители и малки деца, ставаме едно голямо семейство. Сприятеляваме се, обменяме опит. Целта е за пореден път да покажем, че диабетът не е граница за мечтите – казва пред Радио София 29-годишния Кристиян Ангелов, участник в първенството в Киев.

Отборът е от 10 футболисти, разбира се има треньор и лекар. Играят петима на терена в залата, а смените са постоянни, като при хокея. Досега ДиаЕвро се е провеждал в Румъния, Украйна, Унгария, Босна и Херцеговина, Словакия. Принципът е победителят става домакин на следващия турнир.

Българите са от различни градове и не са имали достатъчно време за подготовка, но се надяват на (каквато и да е) подкрепа от съмишленици и спонсори за следващата година. И си търсят други желаещи да се включат в отбора.

На въпрос дали българите с диабет се лекуват по различен начин, отколкото в другите страни, Кристиян признава, че има и по-зле, има и по-добро лечение.

По отношение на инсулините е добре в България – ползват се най-съвременните, напоследък - и с помпите е нормално. Един от големите проблеми у нас е свързан с малкото тест ленти, които се полагат дори за по-малките пациенти. А е много важно да се знае нивото на кръвната захар. При нас тя зависи от всичко – щастие, нещастие, умора…

От няколко години има сензори, които много улесняват живота на един диабетик. Те измерват захарта през всеки 5 минути. Някои от моделите отчитат стойностите със смартфон и могат да предупреждават, което е особено важно при малки деца. Помпа без сензори дори може да е опасна…

Кристиян също ползва сензори, закупува си от време на време, но са си значителен разход. Един сензор (около 120 лв.) стига за 2 седмици. А и е трудна доставката, засега – само от чужбина.

Пожеланията му са хората с диабет да се обединят и да успеят да убедят фирма производител на сензори за представителство в България, а здравната каса да покрива поне част от цената – първо за децата, а по-късно и за по-възрастните.
Да може диабетиците да живеят по-нормално в България…

В звуковия файл чуйте още по темата.