Едно момче вече години наред работи активно за социализацията на хора в неравностойно положение. През 2014 година Александър Николов под формата на хоби се захваща с благотворителност. Организира обществено полезни инициативи, обучения на деца и курсове за възрастни. Всичко започва като просто идея, възникнала във времето, когато следва теология към Богословския факултет на Софийския университет. Докато съвместява работата с учене и спорт, си дава сметка, че няма шансове за професионална реализация и насочва енергията си към алтернатива, удачна за всеки.
Именно дейностите, насочени към доброто, пресичат пътя на Александър с този на психолога Филипа Каменова. Макар от различни професионално прослойки, двамата обединяват усилията си в полза на деца в неравностойно положение. Съвместната им работа намира изява в безплатни игри за тийнейджъри - еърхокей и лазермакс, проведени няколко пъти в различни молове в столицата, турнири по белот, дартс, кино прожекции, и литературни представяния. Все занимания, в които децата от социалните домове нямат възможност често да участват. Ако някой не им организира специално, безплатно занимание, то те едва ли биха узнали дали имат интерес в тази сфера.
От внимание имат нужда всички деца, особено тези, които съдбата е лишила от родителска грижа. Именно с това ги даряват Александър и Филипа. Те им дават крила и сили да повярват в собствените си възможности.
Извършването на жестове към другите води до откриване на истини за себе си. Така, неочаквано, новите приятелства променят нагласите и очакванията от живота. С всяко организирано благотворително мероприятие, светогледът на Александър и на спътницата му в добрините се обогатява, а желанието им да помагат се увеличава.
За по-добър свят мечтаем всички. Ако искаме той да стане реалност, то всичко е в нашите ръце.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..