Чудя се днес, приятели, коя от двете теми, които занимават съзнанието ми, да засегна: дали затова как от време на време пак се налага да се борим за изконни човешки права или по-скоро да ги пазим – каквото е правото на жената да разполага с тялото си, или пък нещо съвсем различно - за характера да се отдадеш на призванието си, каквото и да е то…
Относно първото се отказах засега, защото все още сме част от демократично общество и нещата са решени нормативно. Но не заспивайте пред сигурността на статуквото, защото злото и неговите проявления никога не спят и са готови да спрат всеки цивилизационен развой и отново да ни натикат в някоя дупка, от която да ни контролират и експлоатират.
Наистина спирам, защото започвам сериозно да качвам кръвно.
Да се върнем на втория ми избор – да се отдадеш на призванието си. Нещо, което зависи от нас самите, но ние често го саботираме поради неувереност, прекалено съобразяване и страх, много страх.
Ще ви разкажа за две понятия, които анализират много и важни мислители от различни епохи.
Характер и съдба. Или това, което вярвам, че движи всички осмелили се да се последват, характер-съдба като неразделно цяло. Нека да се опитам да го опиша… Това е онази невъобразима вяра и отчаяние, че си избран и от теб зависи дали ще се възползваш от това, на цената на всичко. Дори на това, което не предполагаш, че притежаваш.
Много често човекът, тръгнал по своята пътека, споделя:
Аз не мога да правя нищо друго. Наистина!
Не е вярно, разбира се, че може. И най-вероятно е правил, докато стигне заветната цел. По-точното обяснение е, че не иска. Твърдо не желае да не последва съдбата си. Забележете двойното отрицание. Това е противопоставянето на всичко и всички.
Новалис, един от най-странните и значими немски поети от ранния романтизъм, пише:
„Съдба и характер са двете имена на един и същ принцип.“
Това е инатливото вярване, че съдбата, тоест нещо извън нас е подредило вече картите ни, и ние сме длъжни да я изиграем по възможно най-добрия начин. Защото така или иначе всичко води натам.
Ницше говори за първи път за съдба-характер в това неразделно цяло. Той казва така:
Когато някой има характер, той има и преживяване, което непрекъснато се повтаря.
Това е още по-интересен поглед върху тази симбиоза. Ние имаме по-скоро усещането за синхроничност. Че предизвикваме обстоятелствата, но и че те ни извикват на свой ред. Сякаш вървим гърбом към съдбата си и това придава въпросния мистичен контекст.
А всъщност, както го определя немският философ Валтер Бенямин, трябва да мислим тази взаимовръзка юридически.
Няма съдба без вина.
Бенямин цитира и Гьоте:
„Ти, който създаде човека виновен.“
Тоест този индивидуалистичен път, който някои решават да последват, макар и гърбом, върви с усещането за вина, предателство, измяна, висша форма на егоизъм.
Защото хората около нас не обичат даден човек от групата да изпъква. На нас ни е добре така, когато сме едно и се движим с равни темпове.
Затова понякога сме готови, виждайки до нас чистия талант или неговия зачатък, да го потиснем, защото не се знае какво ще последва и най-вече какво ще се промени.
Ето тук аз ще събера характер и инстинкт, защото всъщност характерът произлиза от инстинкта.
Или както заключва големият наш поет Константин Павлов:
„Разумът е самоосъзнал се инстинкт.“
Аз лично се доверявам на инстинкта си, а ти?
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно