Изложба разказва за зората на актовата фотография в България

Сред немалкото явления в българската фотография, с чието начало се свързва името Георги Ст. Георгиев, е и актовата фотография. Не защото той непременно е първият, решил да снима голи тела, а защото лансира жанра като легитимна сфера на творческа изява. Това не е било никак лесна задача в едно твърде патриархално и срамежливо общество, като нашето през 20-те и 30-те години на миналия век.

Голото тяло е принадлежало изцяло на частния живот, на спалнята и будоара, а на фотографията се е гледало като на негов буквален пренос в публичното пространство, като на своеобразната му „културна дефлорация”.
Снимана голотата е оставяла впечатлението, че не снимката, а голотата става „обществено достояние”. Така актовата фотография още с появата си руши стереотипи и прекрачва табута, каквато, всъщност, е и целта на модернистите, а Георги Ст. Георгиев вероятно е най-типичният представител на модернизма в българската фотография.

Втората линия, присъща вече специално на фотографията, се определя от работата със светлината и ролята на сенките. Те символизират скритата страна в човека, неговото второ, тъмно “Аз”, което го дебне, изкушава и плаши. Голотата тук трябва да подскаже, че то е проекция на сексуалното, което е един от главните поводи за раздор между традиционната и модерната култура.

Във фотографиите си Георги Ст. Георгиев иска да помири естествената и скандалната голота. Нещо като да снимаш разсъблечени модели под зоркия поглед на собствената си съпруга, каквато, действително е била практиката на първите актови фотографи у нас.

Подробности за уникалните актови фотографии от 20-те и 30-те години на миналия век чуйте в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.