Писахме за всякакви неща, драги мои. Страх, срам, завист, стрес в различни форми и проявления, за безвъзвратно отминали моменти. И забравихме да говорим за най-важното – ХРАНАТА!
Милион крилати фрази ви изникват в съзнанието, картини от детството, включително какво закусвахте и какво всъщност ви се яде в момента. Храната е това, което ни обединява и в радостта, и в скръбта. Тази стръв за живот и успокоението, което се разлива у нас, когато сме задоволили или пък презадовилили нуждите си.
Ще трябва да подхванем отнякъде баницата, пардон темата.
И това, разбира се, ще бъде през клишето. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какъв човек си. Добър/Лош. Вегетарианец/Месоядец.
Естествено право на всеки човек е да избере своя хранителен режим, а на останалите да уважат решението му и да се съобразяват със спецификите и нуждите на дадения човек.
Ако имате приятел вегетарианец и го каните на вечеря у вас, е проява на изключително лош вкус да сервирате само плескавици, кюфтета, кебапчета, пържоли, а за гарнитура салатата да е овчарска с богато съдържание на шунка вътре.
Също толкова неприятно е, ако човек на специфичен хранителен режим, започне да просвещава всеки един човек напоително защо единствено неговото хранене е правилното. Като месия, който е слязъл от небето и пръска светлина и знание сред потъналите в мрак и ужас неандерталци.
Другото още по-неприятно е, ако въпросният месия започне да агресира. Както да речем го прави у нас лидерът на веганите. С това войнствено отношение по-скоро отвращава обществото и по никакъв начин не ги кара да се замислят над каузата, която защитава. В тази връзка няма да спра да повтарям една мисъл на Майка Тереза: „Никога няма да се присъединя към движението против войната. Потърсете ме, когато се появи движение за мир“. Честно да ви призная, предпочитам благ човек, който се храни с кренвирши пред истерик, който заклеймява всичко живо в околовръст.
Много пъти съм се чудила дали да не стане вегетарианка. Поради много и различни причини, включително морални. Не желая да стимулирам една отвратително нехуманна индустрия, в която животните са третирани от ден първи по ужасяващ начин. От друга страна, въпреки тези отрязъци, в които не ми си яде изобщо месо, има такива, в които ми се консумира именно такова.
Въпросът е, че не си купувам месо от супермаркети, в които то очевадно е боядисвано. Повечето пъти идва от странство, а дестинациите по-скоро бих искала да посетя, отколкото да ям месо от тях.
Трудно е да не обобщавам, като в крайна сметка диетите, на които реагират организмите ни, са толкова индивидуални. Още помним разни масови истерии на унифициран начин на хранене, които доведоха до чернодробни натоварвания на хиляди мъже и жени по света.
Ако спорадично нещо конкретно ви се хапва, това е сигнал от тялото ви, и аз лично бих му се отдала.
Доста по-вредно ми се вижда, да ви се яде конкретно нещо, а вие да потискате това желание. В смисъл, че слюноотделяте на кебапче, докато тъпчете зарзават в устата си, защото така е редно.
От друга страна, хранителен режим, който се основава изцяло на месо, ако ще и да е от еко ферми, също не е добра идея за общото ви здраве. И не защото ще приложа някакво конкретно медицинско изследване, а защото ще ви припомня как са се хранили нашите прародители по тези земи. И като цяло това е най-добрата гледна точка, диетата ви на хранене да е съобразена с мястото, на което сте родени и отраснали. Дори впоследствие да живеете на друго място, пак е разумно да си припомняте от какъв генофонд произлизате и как са се хранили поколенията назад.
Ежедневието на българите е включвало тежка полска работа, а в торбичките са носили лук, малко хляб и бучка сирене. Това е било основното меню, а животни са се колили рядко и най-вече на празници, като се е ядяло по-малко, а месото се е уважавало и споделяло, тоест нищо не се е похабявало от него.
Храната, драги мои, е живот, но не е нещо, за което изцяло да живееш и в даден момент резонно да започне да те контролира. Затова има такъв бум на хранителни разстройство в съвремието. Защото хората или се хранят емоционално, тоест запълват душевни празнини и травми, или ожесточено се ограничават, търсейки нереален перфекционизъм, определян от шепа хора, които работят изцяло на фотошоп.
Ще спра дотук, а темата може да продължим. На маса най-добре…
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно