Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитект Пенчо Койчев - един от големите

В предаването "София - опознай непознатото"  ви разказахме за един от именитите архитекти, оставили трайна следа в историята на София и страната. Пенчо Койчев е роден в Дряново нa 27 януaри 1876 г. Зaвършвa с отличие и основното си оброзовоние в Силистра и средното в Русе. В гимназията той участвал в училищния хор и в организираните театрални представления, като бил добър приятел сьс Сава Огнянов - по-късно известен актьор, чието име днес носи театърът в Русе.

На 1 март 1902 г. арх. Койчев е назначен на работа в тогавашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 28 юли същата година става окръжен архитект в Плевен. Точно в този град е и първото му голяма и както той я нарича „любима" творба  мавзолей-костницата, която е проект спечелил сред други 32-ма в национален конкурс. Там той влага целия си потенциал, като участва във всички процеси от строежа на сградата. Този обект, който е изключително важен не само за Плевен, а и за цяла България, като символ и памет за загиналите в Руско-турската освободителна война, се превръща в първия шедьовър на арх. Пенчо Койчев. Той се занимава с декорацията, изработва дърворезбата на дървената входна врата, прилага всичко научено в Гент, но вплита и много елементи от традиционната българска архитектура, като превръща сградата в един от символите на националната романтична архитектура. Тази негова работа бива оценена и Министерството на благоустройството му предлага работа в София.

"За висше образование е изпратен от родителите си в Гент, Белгия. Завършва с отличен успех, получавайки диплома за инженер-архитект и негови чертежи и скици десетидетия напред са били изложени в коридорите на университета, за да бъдат образци за следващите студенти. Лично известният професор Луис Клоке мy предлага да стане асистент в университета, но младият архитект решава да се върне в България. Първата година макар и безплодна от гледна точка на архитектурни проекти отрезвява, но не сломява вярата и обичта на арх. Койчев към България. Първият си строеж - един малък магазин в Русе прави през 1901", разказва внучката на Койчев - Невена.

Историята стигна до началото на неговата кариера в Министерството на благоустройството в София. Тук той получава едни от големите си поръчки, като дори бива нает от царица Елеонора, която му възлага строежо на двореца в Царска Бистрица. До 1917 г.  Койчев се занимава с преподавателска дейност, след което настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството.

В периода 1908-1915 г. строи санаториумът за гръдноболни в софийското село Искрец, през 1909 г. изгражда собствения си дом в София бул. „Дондуков" 36, ако днес минете оттам сигурно ще ви трябва малко време да осъзнаете какво бижу е скрито в тази част на града. Без кич и ненужна височина, дори сякаш доста малка на фона на останалите по-високи сиви сгради, жълтата й фасада подсказва дълбоко скрития простор с който разполага тя. 

Архитект Мария Давчева разказва още за житейския му път. - "През 1910 г. сътворява симвалът на Пазарджик -старата поща. В същото годино царица Елеонора му възлага строежа на двореца в Царска Бистрица, като е построено само едното крило, тъй като започва войната, а между 1917 и 1919 г. по негови проекти са построени жп гарите във Видин, Лом и Свищов. От 1910 до 1917 г. Пенчо Койчев се занимава с преподавателска дейност, следват отново няколко години на ръководни постове, докото настъпват най-силните години в кариерата му на архитект. На 15 март 1924 г. с царски указ е назначен за директор на Архитектурния отдел при Министерството но благоустройството. Като такъв през 1925 г. строи северното разширение на сградата на Народното събрание в София, а от 1928 г. до 1940 г. по негови проекти са построени съдебните палати в Русе, Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови пазар, Пещера, Първомай и др."

Така стигаме и до последната творба на арх. Пенчо Койчев. На 1 юни 1928 г. Министерството на правосъдието му поверява проектирането и ръководенето на строежа на Съдебната палата в София. Строежът й продължава в периода 1929-1940 година. 
 
Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8 500 м2 на стойност 200 000 000 лева.“

Реализацията на тази задача е придружена с много перипетии и дори подтиква арх. Койчев да вземе тежкото решение да се откаже от мисията на живота си да бъде архитект, за да не погази принципите си на честен и достоен човек. Такъв е бил арх. Пенчо Койчев - човек на честта, който в крайна сметка подложен на ударите на обществото създава сграда, която се превръща в универсална отправна точка за всички поколения и епохи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Малки любители на птиците ще ги разпознават в национално състезание

До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..

публикувано на 03.03.25 в 17:54

“Концертмайсторите на Аполония” събира най-успелите български изпълнители в концерт

В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..

публикувано на 03.03.25 в 16:55
Тодор Тачев

Пълният отличник Тодор Тачев стана "Студент на годината"

Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..

публикувано на 03.03.25 в 16:34

Момчил Карамитев жъне успехи с късометражните новели "Златният храм" и "100 долара"

Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството.  Момчил Карамитев разказа и че първото му..

публикувано на 03.03.25 в 15:17
Стефан Иванов

Думите в българската история според Стефан Иванов

Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти?  Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..

публикувано на 03.03.25 в 15:05
Снимки: Столична община

Стотици български трикольори изпълниха двора на 31-во СУЧЕМ

Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..

публикувано на 03.03.25 в 13:26
Андрей Захариев

Андрей Захариев: 3 март трябва да остане Националният празник на България

Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..

публикувано на 03.03.25 в 12:19