Днес реших да пиша за завистта човешка, защото никой не обича да говори за нея. От първо лице единствено число имам предвид. Нещо като да излезеш крачка напред пред тълпата и да кажеш на всеослушание: аз съм уродлив. Дори има някакво физически неприятно измерение на това чувство. В съзнанието ми изникват разни картини на големи художници, на Джото или образи на Бош, които толкова добре го представят, че направо ти се повдига.
Всъщност завистта е много сериозна деградираща емоция, неслучайно фигурира сред седемте смъртни гряха. Сякаш останалите 6 по-разбираемо пасват на нас хората и съответно се признават.
Аз съм гневлив, не търпя идиоти. Обичам живота, секса, парите и храната… Няма да им работя за 1000 лв. И така неусетно подреждаш гнева, похотта, алчността, чревоугодието, леността…
Много малко са тези обаче, които открито ще си признаят, че в даден момент са завиждали за нещо на някого. Доста по-долно звучи от това да си горделив, да речем… Завистта автоматично лепва етикета – дребна душица.
А реално всеки от нас някога за нещо е завиждал. Ако говорим за перманентна завист, за мен лично това е болестно състояние, което до голяма степен те вади от реалността и трябва сериозно да се терапевтира. Защото, явно по някакъв начин не приемаш себе си и като форма на съществуване, заимстваш от всички всичко.
Пепи има дълга руса бляскава коса, искам и аз такава. Доротея е по-слаба от мен, искам нейното тяло. Жоро говори 5 езика свободно, а аз едвам се справям с английски. Не е честно!
Нека си представим, че се сбъднат по магически начин всички тези въжделения, от човека Х няма да остане и следа. Ще се превърне в някакво чучело със скачени качества от други хора. Но това си е характеропатология. Такива хора често изглеждат като загубена кауза, защото са прегърнали силно емоции като гняв, яд, злословене. И ако не признаят бързо пред себе си, че злото ги завладява, със сигурност рано или късно ще се самоунищожат. Или пък ще станат прототип в художествено произведение. В драмите на Шекспир, например, доста често срещаме от зеленооките чувства като завист и ревност, които провалят хората епично.
Но да се върнем към всички останали що-годе нормални хора, завистта също си почуква на нашата врата. И особено тук и сега, с целия този фалш, който поддържаме в социалните мрежи, с постоянната демонстрация на най-добрата ни, направо съвършена версия. Никой няма да напише в статус: имам разстройство, защото вечер прекалявам с пикантна храна. Или пък: шефът ми намали заплатата, защото злоупотребявам със служебно положение. Излезе ми огромна пъпка и снимка на пъпката… Не. Всеки ще снима фенси блюдо, ще пише, че са го повишили за втори път тази години и ще си направи селфи с филтър. Това са нормалните неща.
Със сигурност не е добре за нас самите да сме застопорени в завиждане, това няма да доведе доникъде. Ще стоим отстрани на шосето на живота, ще зяпаме преминаващите животи на останалите и ще страдаме, че нашият собствен тотално е катастрофирал.
Знаете, че ние тук взаимно се мотивираме нещата да се променят. Та първото и най-важно нещо в борбата с този дребен вредител, е да си признаете, че завиждате. После, понеже това чувство има корен, да го рационализирате. Давам пример: Яд ме е на Пепи, че говори така хубаво пред публика, а аз всеки път почти се напикавам от притеснение. Някой някога, най-вероятно близък, ви е вменил по някакъв начин, че сте смотан или пък че да се изложиш е на-ужасното нещо на света и от сорта… Нали не си въобразявате, че и Пепи не се притеснява, но го преодолява по свой начин, позитивен. Най-вероятно се забавлява, черпи емоции от излизането пред публика. Всеки има своите предизвикателства, но открива решенията сам.
Това, което можете да направите от завистта, за да я използвате във ваша полза, е да се амбицирате. Но не с идеята да станете като Пепи, а да си откриете вашия собствен модел. Не е лесна задача, може да ви отнеме доста време. Идеята обаче е да сте автентични, а не отчаяни копирачи. Всеки и всичко си има потенциал, в едно сме добри, в друго не чак толкова.
Гледайте не завистта да ви контролира, а вие да играете с това чувство. Защото то ще се появява и ще чака търпеливо да види как ще постъпите с него….
Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
Към септември месец загубите по водопреносната мрежата на “Софийска вода” са в размер на 37.8% . Към 2010 г., когато “Софийска вода” започва да управлява водите на столицата, загубите са били 60% . В рамките на 14 години ние сме достигнали този процент с намаление с повече от 20% загубите на вода във водопроводната мрежа на град София. Това заяви..
Към края на октомври 2024 г. жилищните кредити у нас нарастват с 26,5% на годишна база до 24,124 млрд. лева, показват данните на Българската народна банка. Процентът е увеличение в годишния темп на растеж, тъй като през предходния месец ръстът бе 25,9%. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на..
В сутрешните часове на отделни места в низините, котловините и около водните басейни ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в София - около минус 2°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. През деня ще преобладава слънчево време. Вятърът ще е слаб с южна..
В три метростанции заработиха зони за безплатно измерване на кръвното налягане, съобщиха от Столичната община. Кътовете са в рамките на кампанията за превенция на сърдечносъдовите заболявания сред младите хора „120/80. Избери номера на сърцето" и са разположени в преходните станции "Софийски университет", "Сердика" и "НДК" , където хората..
В новата в студиото на "Форум" ще слушаме разсъжденията на Георги Вулджев и Едуард Папазян. Днес водещият Лъчезар Христов ги провокира по темите: Пореден епизод от сагата за политическата безизходица у нас. Борисов отказа лидерска среща с ПП-ДБ. Доган разчиташе на обръчите (бизнеса), Пеевски – на прокуратурата (с влияние не само върху..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се до прегряване в професията (бърнаут). Това показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) за медийната свобода в страната. Анализът, чийто автор е д-р Илия Вълков, се базира и на..
Разкъсана облачност
Предимно облачно