Основни теми на дискусията бяха ролята на социалните мрежи в демократичните общества, какви рискове съществуват и как да се справим с тях, каква е отговорността на големите социални платформи като "Фейсбук" и как да повишим информираността и медийната грамотност на гражданите.
„Въпреки всичките си позитивни качества, социалните мрежи могат да бъдат доста антисоциални. Нерядко информацията в тях предизвиква обществени дебати, политически конфронтации и дори криминални процеси. Благодарение на фейсбук можем да участваме в политическия живот, да следим развитието на музикалните си идоли и да общуваме с близките си. Но в мрежата се създават конспиративни теории, които нападат хора и институции. И както видяхме преди няколко седмици в Нова Зеландия, терористите успяха да покажат своите действия на живо пред целия свят. Според някои хора, социалните мрежи са еквивалент на журналистиката. За мен като журналист, това е голям проблем. Истинската професия на журналист се гради върху достоверност и доверие. Чрез социалните мрежи това лесно може да бъде манипулирано. По този начин се появяват фалшивите новини и речта на омразата,“ коментира Хендрик Зитих, председател на Медийната програма за Югоизточна Европа
Експертите се обединиха върху тезата, че за борбата с фалшивите новини е необходимо хората да се образоват още от ранна възраст , а журналистите да се вслушват във всички гледни точки.
"Водещи онлайн платформи като "Гугъл", "Фейсбук" и "Туитър" подписаха Кодекса за добри практики срещу онлайн дезинформацията. Налага се контрол на рекламите, създават се инструменти за прозрачност на политическите реклами, премахват се все повече фалшиви профили и се ограничава вредното действие на ботовете. Нашата цел е съдържанието с проверени факти да стане по-видимо, а гражданите да бъдат по-информирани и следователно медийно грамотни,“ коментира евродепутатът Мария Габриел.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност