Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Павел Павликовски:

Фокусирам се върху силните моменти, които правят филма визуален и многопластов

Снимка: siff.bg
Носителят на Оскар Павел Павликовски представи на 23-тото издание на София Филм Фест най-добрия европейски филм на 2018 „Студена война“. Знаменитият полски режисьор гостува за втори път у нас, след като пред 2005 г. представи лично пред българската публика „Моето лято на любовта“.
„Студена война“ пък получи три номинации на Американската киноакадемия - за най-добър режисьор, най-добър чуждоезичен филм и оператор, след като спечели приза за режисура в Кан и обра най-важните отличия на Европейските филмови награди.

Заснетата в черно-бяло драма е завладяваща любовна история, сплела фатално съдбите на двама души с различни житейски биографии и темпераменти на фона на разгарящата се Студена война между Източна и Западна Европа през 50-те години на миналия век. Двамата са фатално неподходящи един за друг, но връзката им е предопределена от съдбата, а филмът разказва за една невъзможна любовна история във времена, абсолютно непознати на днешните поколения…

Павел Павликовски черпи вдъхновение за творбата си от съдбата на своите родители, като дори кръщава героите си на тях.
„Тази трагична история на двойка, чиято любов се оказва невъзможна по политически причини, отлежава доста отдавна в съзнанието ми - казва режисьорът. - Подобна е историята и на моите родители. Въпреки че те се разделяха, ожениха се за други хора, разведоха се, пак се събраха, отново се разделиха, в крайна сметка бяха най-прекрасната и обичащата се двойка, която можете да си представите. Родителите ми ме научиха, че една история не може да бъде съдена само по своя край.
На база личния ми опит аз също мога да усетя трудностите в любовта. А историята, която разказвам в "Студена война" е наистина универсална. Това, което зададе рамката беше контекстът на фолклорния ансамбъл. Знаете, че такива имаме в Полша, както предполагам и в България.
По отношение на прецизността ми в работата мога да кажа, че според мен 12 часа си е нормален снимачен ден и в това няма нищо странно. Може би особеното по време на снимачния процес беше, че правихме понякога по 45 дубъла. Това беше рекордът. Случваше се и нещата да се получат от третия път. За мен е важно да снимам една сцена от един единствен ъгъл така, че след това да няма много монтаж. Целта е постигане на единство между сценографията, играта на актьорите и движението на камерата, което да изгради една неповторима магия. Опитвам се нещата да изглеждат автентично, непосредствено и естествено.  Затова и понякога това изисква много дубли и много работа, което пък често изненадва актьорите и екипа, работещи с мен.
Смятам, че всяко изкуство е въпрос на връзка между хаос и ред и всеки творец има свой подход  за постигане на правилното съотношение. Опитвам се във филмите ми да има едновременно, от една страна цялост и подреденост, и от друга - спонтанност и непосредственост. Това само по себе си е противоречие, но това е моят подход.
По отношение на работата с актьорите мисля, че всеки от тях работи най-добре в различно състояние. Затова с някои предпочитам да работя, когато са свежи, а други ми харесват повече, когато са изморени и тялото взема връх над ума.“

Павел Павликовски разказа, че е напуснал Полша без тогава дори да си дава сметка за това.
„Мислех, че отивам на екскурзия в Лондон, но стана така, че майка ми се омъжи за британец и животът ми продължи по различен начин. В първата част от живота си човек търси нови неща, търси вълнения, докато в последната третина - по-скоро търси някакво място и общност, към които да принадлежи. Завърнах се в Полша преди 7 години. Дойде от само себе си. В днешния динамичен свят всичко е много крехко и променливо. Тази необходимост от принадлежност обяснява до голяма степен и промените в политическия живот, които наблюдаваме.
Що се отнася до филма - действието там се развива по времето при Сталин. Двамата главни герои го приемат по различен начин. За единия - Виктор животът в Полша е невъзможен  - той се задушава там. Затова пък Зула се чувства добре в страната. Попадането ѝ във фолклорния ансамбъл е най-хубавото нещо, което може да ѝ се случи. Пред нея въпросът за свободата не стои и по-скоро се чуди какво ще прави на Запад. Хората са различни. Зависи какъв човек си, от какъв произход си, каква ти е историята и за каква политическа партия гласуваш.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кооперация

Софийски разкази - квартал “Иван Асен II”

Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...

публикувано на 01.03.25 в 15:00
Иван Гарелов с Донка Стамболийска

Адресите на любовта - Иван Гарелов

В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..

публикувано на 01.03.25 в 14:00
Мая Бочева-Уики

Съвременна митология

Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..

публикувано на 01.03.25 в 11:25
Доналд Микнеър

На Баба Марта имаш надежда за годината

Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си.  Доналд Микнеър  живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..

публикувано на 01.03.25 в 10:55

Сградите - архитектура, но и живот

Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..

публикувано на 01.03.25 в 09:58

"Форум", 28.02.25: Предстоят сложни месеци за българското правителство?

Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..

публикувано на 28.02.25 в 19:46

Гласът като оръжие срещу емоционалните блокади

Възможно ли е гласът да бъде оръжие срещу емоционалните блокади? На този въпрос отговарят психологът Михаела Ангелова и психовокалният инструктор Велин Марков. Двамата са семейство, което освен любовта, намира и връзката между психологията и музиката. "Преди три години създадохме нашето първо бебче – "Глас и гняв“, с което помагаме на хората..

публикувано на 28.02.25 в 18:28