Уязвимите деца се нуждаят от професионална грижа и психологическо инвестиране

"Едно от големите направления на превенцията е ранното детско развитие. Това означава подкрепа на родителите и особен акцент към родители в рискови групи и общности – възрастови или други. Има нужда от продължаване на една добра практика която тръгна със създаване на такива услуги за ранно детско развитие в цялата страна, които са на проектен принцип, т.е, финансират се по проект. Според мен те трябва да продължат своето развитие, да бъдат достъпни за всички хора и да се финансират от социалния бюджет", каза проф. Петрова.

"За мен има един много ключов въпрос и проблем в България. Този въпрос директно засяга качеството на предоставяните подкрепа, грижа и услуги. Това е въпросът за компетентността на хората, които го правят. Мисля, че сме единствената страна в Европа, в която социални работници могат да бъдат хора, които са завършили какво ли не, включително и нищо може да не са завършили. Психолози, които са учили по година, година и половина - неясно какво и къде. Ние имаме места в страната, в големите градове, където има съсредоточен потенциал, най-вече в услугите, които се предоставят от частни доставчици, от неправителствени организации или други, които се опитва да доказват качество, въвеждат вътрешни стандарти за професионална квалификация, за развитие на екипа. Има и в общинските услуги добро качество някъде, но мисля, че то е далеч от това, което е необходимо на хората, тъй като рискът и при деца, и при родители, е сериозна и трудна тема и не може всеки да работи с нея, а у нас битува такова разбиране – всеки може да бъде социален работник , психолог, терапевт, всеки може да прави всичко."

Проф. Петрова поясни, че когато говорим за семеен тип грижа, не трябва да става дума за това децата да бъдат по-малко на едно място, а става дума за отношения, за връзки, които могат да бъдат създадени само от много подготвени хора.

Децата, които са изведени от семейна среда, или са изоставени и живеят в тези места, имат много по-дълбоки потребности от една много по-професионална намеса, повече разбиране за организиране на ежедневието им, за връзка с тях, така че действително грижата в тези центрове да бъде близка до семейния тип. Да има връзки, принадлежност, близост, психологическо инвестиране. Това отсъства на повечето места и когато тези деца станат тийнейджъри има огромен проблем и тогава идва отново некомпетентността и се казва – тези деца, които имат прояви, трябва да ги затворим отделно. И това се говори от експерти на Министерството на труда и социалната политика.

Става дума за много голям професионалност, която не се гарантира в момента и аз се надявам с новия закон за социалната политика да се въведат стандарти за професия, за обучение, за непрекъснато повишаване на квалификацията. И да има оценка на работата във връзка с постигнатите резултати."

Проф. Петрова посочи, че би следвало да се професионализира приемната грижа, а целия разговор с нея - чуйте в звуковия файл.