Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В обувките на жертвите на насилие - ужас, който все още не среща разбиране

Снимка: pixabay.com
В „Радиоприемница“ тази седмица говорим за жените. След като, обаче, ви разказахме за силните жени, оставили имената си в историята ни, както и за съвременничките ни, чийто пример можем да следваме, днес обърнахме внимание и на жените, които виждаме всеки ден, но пропускаме да забележим ситуацията, в която се намират.

Това са жените – жертви на насилие, основано на пола, за които в студиото на „Радиоприемница“ разговаряхме със социолога Леа Вайсова и Биляна Лавчева от Фондация „Аме“.

Всяка трета жена в България живее в капана на домашното насилие. Според данните, 50% от момиченцата, които наблюдават насилие в дома си и живеят в ситуация на насилие, са склонни да се превърнат в жертви, а момченцата - в насилници.  

„Като че ли е нормално за балканския манталитет да изпиеш една ракия и да удариш един шамар. Много от жените в България наистина са жертви и то в най-страшния смисъл на думата. За съжаление, това нещо се засилва. Законът за домашно насилие си го има от много години, но реално за насилието започна да се говори отскоро“, казва Биляна, адвокат и председател на Фондация "Аме", която се занимава с домашно насилие.

В разговора стана въпрос и за Истанбулската конвенция, като според Биляна е документ, който е щял да помогне много, за да се създадат центрове, където жените да могат да намерят помощ, както и да има единен регистър на жертвите на домашно насилие.

„Нямаше да бъде необходимо жената да подава жалба за това, че е бита и да се оплаче, за да може да започне наказателно преследване. Конвенцията щеше да защитава напълно жените и децата  –  жените, в смисъл, че те са бити на полов принцип.“

За съжаление, законодателните промени, които се направиха скоро, не запълват изцяло недостига на такива. Сега се криминализира преследването, принудителните бракове, даде се едно понятие какво всъщност е домашно насилие, което трябваше да се случи много отдавна."

Какво все пак става, обаче, когато се подаде жалба?

„Нищо!“, казва Биляна и пояснява, че „започва едно преследване, започва дело по закона за домашното насилие, налагат се някакви мерки като глоба или курсове, на които да ходи извършителят, но в крайна сметка жената пак не остава защитена.

За съжаление, държавата трябва да предприеме много по-сериозни мерки и да помогне много повече на тези жени, защото те са много. Много от тях трудно намират сили, за дa потърсят помощ, срам ги е, а много от техните семейства знаят, че те са жертви на насилие и въпреки това продължават да ги карат да остават в тези ужасни бракове. Държавата трябва да се намеси.“

Какъв е пътят, който извървяват жените, докато подадат жалба?

"Аз самата, когато започваме да говорим и дебатираме около насилие, основано на пол, не малко пъти съм водила разговори с жени - жертви на насилие и това е нещо ужасяващо. Много малко хора, ако не са чули описание на такова всекидневие, могат да си го представят", казва Леа Вайсова.

"Това означава пребиване до степен, в която жертвата не може да стигне до вратата, за да извика помощ", допълва Леа.

В абсурдността на тази кошмарна ситуация Леа включва и конструирането на жертвата като виновна за предизвиканото насилие, тъй като насилниците през такова убеждаване продължават да държат жертвата при себе си, както и институциите, които не са чувствителни към такъв тип ситуации, така че да могат да разпознаят жертвата и да ѝ помогнат.

Защо обаче Народното събрание не се ангажира с волята на обществото, за да може подобен проблем да бъде разрешен?

Според нашите гостенки този проблем, всъщност, не се разбира и се пренебрегва.

"Трябва да си бил в обувките на жертвата, да си изпитал това нещо, за да разбереш какъв е ужасът да стоиш заключен, да бъдеш бит, да бъдеш малтретиран, всеки ден да бъдеш обиждан само заради това, че ти си жена, да ти бъде внушавано, че ти си виновна и си заслужила това нещо", казва Биляна.

Другият голям проблем е, че  жените няма къде да отидат, когато напуснат насилника си.

Къде са мъжете в решаването на този проблем?

Леа Вайсова посочва, че има много мъже, които смятат, че това е чудовищно, че не може да има такова отношение. Проблемът не се диференцира полово, а идеологически. Дали ние заставаме зад едно консервативно разбиране за отношенията между половете, което прави възможно насилието над жени, или се борим срещу него. Ако мъжът или жената смятат, че това не е допустимо, ние сме рамо до рамо заедно.

Още за борбата срещу насилието над жени, за реабилитацията на жените в съвременния свят и за работата, която ни предстои като общество в тази посока – чуйте в звуковия файл.

Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36