Една от тези жени е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня. Тя е българска учителка и акушерка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието Райна Княгиня го развява редом с Бенковски - смелост и дързост за едно младо момиче със сукманче.
Истината за знамето, обаче, е много сурова, споделя Катя Зографова, защото първата заплаха за Райна Княгиня идва от самия Бенковски.
Катя Зографова разказа, че има един изначален спор дали наистина Райна Княгиня трябва да бъде в националния пантеон, защото е била заплашена от Бенковски, че ако не ушие знамето, той ще „пусне“ 7 куршума в челото ѝ. Тя започва с една вътрешна съпротива, посочва Зографова, а турците, допълва тя, се подиграват с нея и с това, че е наричана Райна Княгиня.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания, оставена е на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.
След като изтърпява тези страдания, заболява от костна туберкулоза, но въпреки всичката болка, тя не се отказва при разпитите от това, че е ушила знамето. Катя Зогравова пояснява, че Райна Княгиня никога не шикалкави, никога не се отрича от действията си в затвора, лишавайки турците от възможността да я изпитват отново и отново, а те, допълва Зографова, са го правели с удоволствие и не са могли да повярват как това младо момиче е толкова дръзко.
Според Катя Зографова дали тя лично е пожелала да носи байрака, или е обзета от „пиянството на един народ“, не е ясно, но когато панагюрци излизат по улиците, Райна Княгиня взима знамето и изведнъж момичето с късо сукманче се преобразява и цял ден е начело на триумфирането на националното самосъзнание.
Още за Райна Княгиня - чуйте в звуковия файл.Последвайте Радио София и в Instagram. Харесайте и страницата ни във Facebook.
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..