Мариан Димитров помага на самотна майка с две деца да има свой дом

публикувано на 28.01.19 в 10:43

Гергана Сърбинска с дъщерите си

Гергана се бори с живота и е благодарна за подадената й ръка

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Рано или късно мечтите се сбъдват. Сбъдват се, когато имаме силно желание и не виждаме пречки. Пречки, които в повечето случаи са много. С безброй трудности в живота си се среща героинята ни в "Моята история за доброто" Гергана Сърбинска. Самотна майка на две дъщери. Земетресението през 2012 година превръща и без това скромната й къщичка в село Драгичево, Пернишко в опасна за обитаване постройка.

Гергана е борбен човек. Говори скромно за своя тежък живот. Не се оплаква, не се жалва. Напротив. Търси решение на проблемите си и е благодарна… за всяка протегната ръка. Тя и дъщерите й живеят на ръба на мизерията. Животът й обаче е на път да се промени, защото среща Мариан Димитров от фондация АДРА, който й помага с построяването на къща за нея и децата й:

Гергана беше изведена от един кантон на гара "Драгичево" и живее в жп жилища на гара "Разпределителна" в град Перник, в много, много лоши условия. Подкрепял съм ги, но условията, при които живеят, не са човешски.

Строителните дейности ще започнат още тази пролет и Мариан очаква къщата да стане бързо

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жената получава общински терен с право на строеж в град Перник. Но с минималната си работна заплата и двете деца, тя няма пари нито за проект, нито за строеж на жилище. Мариан сякаш с вълшебна пръчка решава проблемите на Гергана. Парите са събрани, чертежите са готови. Гергана е щастлива и днес благодари на своя спасител. Малко остава до сбъдването на мечтата й. Веднага щом времето се затопли, първата копка на бленувания дом ще бъде направена:

Представям си я малка, хубава къщичка с дворче. Бленувам я още от дете, защото все съм живяла по пансиони, на свободен наем и т.н.

Мариан откликва ежедневно. Правил го е и преди да стане директор на фондация, която помага на хора, изпаднали в беда. За него да направиш добро не е въпрос на избор, а на дълг. Дълг, който всеки трябва да припознае. Още по времето на Първата световна война група доброволци се организират и започват да помагат на пострадалите. Дейността им продължава и до днес. Фондацията, която ги обединява се нарича АДРА.

Да са в ползва на обществото учи своите деца и Гергана. Може би именно еднаквият светоглед е пресякъл иначе толкова различните им пътища с Мариан.

Вероятно е клише това, че младите не се интересуват от проблемите на обществото. Напротив. Грижа ги е, опитват се да променят неприятната реалност. Това е така, защото има хора, които ги учат на ценности. Хора като Мариан и Гергана, които, въпреки всички житейски удари и напук на тях, сбъдват добрини.