Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Катедралният храм „Св. Неделя“ – духовната перла на София

| обновено на 02.01.19 в 13:10



В сърцето на София, в непосредствена близост помежду си, се издигат храмове на трите религии, характерни за България – християнство, юдаизъм и ислям. В самия център на площада, който носи името му, е Катедралният храм на Софийската митрополия „Св. Неделя“. За съдбата на това духовно средище разказва дългогодишният му изследовател доц. Христо Темелски – директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Според него църквата не е възникнала през XII в., както се е смятало доскоро:

Храмът е много по-стар. Датира от началото на IV в., преди официалното приемане на християнството. Създаден е като семейна църква на тайни християни и няма данни какво е представлявала. През вековете претърпява 8 преустройства. В края на IV в. след арианските раздори е обновен и става официален градски храм. По времето на Асеневци (1187- 1280) е разширен. При потушаване на Чипровското въстание 1688 г. бил разрушен и опожарен от турците. В края на XVII в. около 1698 г. бил възстановен с помощта на бакалския еснаф и двама светогорски монаси. През 1820 г. са похарчени над 8000 гроша за цялостното преустройство, тъй като храмът бил с високи каменни основи, а нагоре с дървена обшивка. След Кримската война, 1856 г. софиянци решават да го обновят – старата църква, независимо, че била с каменни основи била вкопана в земята и не съответствала на Митрополитски катедрален храм. През септември 1858 г., когато София е разтърсена от земетресение, част от зидовете се срутват. Наложило се да се вложат нови средства, за възобновяването, но те били недостатъчни. Строителят Петър Казов от Пещера, направил временен покрив и си отишъл. Софиянци събрали пари и поканили майстора Иван Боянин. Като архитект и строител той повдигнал с няколко аршина височината на фризовете, направил покрив с три кубета и с две малки камбанарии и спазил обещанието да завърши църквата до Димитровден 1863 г. Изработването на иконостаса забавило освещаването до 11 май 1867 г.



В края на
XIX в., 1898 г., църковното настоятелство поканило младия архитект Никола Лазаров да възобнови храма, който изглеждал неугледно с малките си прозорчета с железни решетки и бели варосани стени. Той извършил коренно преустройство – направил нов покрив с централен купол, рамкиран от четири по-малки, изградил камбанария и украсил външно стените с малки тухлички.



В този вид храмът просъществувал до атентата през април 1925 г. От взрива пострадал част от покрива и южната стена. 1933 г. е възобновен във вида, в който го познаваме и днес, от архитектите – Цолов и Васильов и е осветен на 7 април.



Доц. Темелски пояснява, че когато храмът е построен във възрожденския му вид стените остават варосани.

Дърворезбарят Антон Станишев завършил иконостаса през 1865 г. Големите царски икони, които и до днес могат да се видят, нарисувал възрожденският живописец Станислав Доспевски. Запазена е и негова икона от 1857 г., чийто ктиторски надпис свидетелства, че е заплатена от софийския благодетел и предприемач Иван Денкоглу. Другите икони от иконостаса са дело на различни зографи, които поради скромност не са се подписали. След възобновяване на храма от Никола Лазаров през 1906 г. Църковното настоятелство спазарило Иван Травницки, чех по произход, преподавател в Рисувалното училище в София, да направи нов иконостас. Към него той изработва владишки и царски трон – запазени и до днес. През 1971–73 г. с благословението на покойния патриарх Кирил храмът е изографисан цялостно от колектив под ръководството на Николай Ростовцев (бел.ред. български иконописец от руски белоемигрантски произход).



За по-старите жители на столицата, храмът е известен и като „Св. Крал“, заради мощите на канонизирания за светец сръбски крал Стефан Урош II Милутин. Те са пренесени около 1460 г. в София от Софийския митрополит Силваний.



След възобновяването на храма през
XVII в., когато става Митрополитски, мощите са пренесени в него и от тогава до сега се пазят тук. Поради това нарицателно са го наричали „Св. Крал“, но храмът винаги е бил „Св. Неделя“ поради факта, че централният му престол е посветен на тази мъченица – заключава доц. Темелски.

Снимки: wikipedia.org и БГНЕС

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимки: Столична община

B40 - повече от дипломатическа инициатива на 12 страни от Балканите

Най-престижният форум на местната власт на Балканите – B40 беше открит днес в София от Васил Терзиев и кмета на Истанбул Екрем Имамоглу . Представители на близо 50 града от Балканите се включват в софийското издание на инициативата на тема "Бъдещето на Балканите: иновации, сътрудничество, зелен преход и растеж". 15 нови членове..

публикувано на 24.02.25 в 17:35
И през миналата година строителите са били сред най-търсените специалисти

Работещи са под 54% от българите, над 1 милион са "икономически неактивни"

Общият брой на икономически неактивните хора (тези, които не си търсят работа) на възраст между 15 и 64 години е малко над 1 милион (462,4 хил. мъже и 584,8 хил. жени). Това са 26,4% от населението в тази възрастова група, сочат данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2024 година. Общият брой на работещите хора..

публикувано на 24.02.25 в 16:50

30 години "Бон-Бон"

30 години навършва една от най-обичаните детски вокални групи "Бон-Бон“. По повод юбилея, те издават първия за България концептуален албум, озаглавен символично "30“. Създаден е в рамките на ексклузивен творчески лагер за писане на музика от деца, в който с таланти от различни възрастови групи работят творци като Venci Venc’, LATIDA, Сара Чакърова и..

публикувано на 24.02.25 в 16:25

Димитър Димитров, КАПБ: За какви пътища се искат по-скъпи винетки и тол такси?!

Членовете на Камарата на автомобилните превозвачи в България реагираха остро на предвиденото увеличение на цената на тол таксите и винетките в проектобюджета за 2025 г. "Това е пореден удар върху транспортния сектор и българските граждани, който идва в момент, когато пътната инфраструктура е в критично лошо състояние, а тол системата..

публикувано на 24.02.25 в 15:25

Поразителни прилики между древен Рим и съвременния Запад в книгата "Защо се разпадат империите"

Книгата "Защо се разпадат империите“ от Питър Хедър и Джон Рапли представя интересни паралели между Рим, Америка и бъдещето на Запада, като поставя въпроса възможно ли е тоталният колапс, каквато е била съдбата на древната империя, да бъде избегнат. Авторитетът на експертност на двамата автори по тематиката на книгата е неоспорим...

публикувано на 24.02.25 в 15:21

Филм за любовта печели златната мечка на 75-ото Берлинале

Филмът "Мечти (Секс Любов)" на норвежкия режисьор Даг Йохан Хаугеруд спечели голямата награда на международния филмов фестивал "Берлинале", който се провежда за 75-и път в германската столица. Добре е, че филмът има подзаглавие, защото в конкурсната програма има и друг филм с абсолютно същото заглавие, но на режисьора Мишел Франко от Мексико...

публикувано на 24.02.25 в 15:18
Цирковото семейство Еми Велкова и Стивън Караоли

Еми Велкова - за любовта към цирковото изкуство и живота на колела

Любовта към цирка и цирковото изкуство, както и живота на колела, явно се предава от поколение на поколение. Доказателство за това са Еми Велкова и Стивън Караолис, които идват от циркови фамилии. “Около теб има летящи хора, красиви костюми, пера, животни. Все неща, които на нормалните хора, които ходят на работа и се прибират вкъщи, са им малко..

публикувано на 24.02.25 в 14:24