Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Над 500 са самосезиранията на Комисията за защита от дискриминация

Комисията за защита от дискриминация е единственият компетентен държавен орган, който следи за равенството пред закона, равенството в третирането, равенството в участието в обществения живот. Това заяви доц. д-р Ана Джумалиева - председател на Комисията за защита от дискриминация. Доц. Джумалиева определя 2018 г. като натоварена за комисията, но в същото време и много ползотворна.

Неща, които досега не се бяха случили в международен план за комисията някои неща ги реализирахме, други са планувани за следващата година. Освен това 2018 г. е година на рекорди в производството пред Комисията за защита от дискриминация. В световен мащаб виждаме как голяма част от политиците трупат рейтинг и дивиденти чрез това да бъдат толерантни, но толерантността не е пасивно, а активно състояние. Освен толерантността трябва да имаме и възприятията да приемаме другите такива, каквито са. Това е важно, защото, ако нетолерантността вземе връх, може да има други, много сериозни последици не само за нашето общество, а в световен мащаб. Виждаме, че нарастват проявите на престъпление от омраза. Ескалира словото на омразата, казва тя.

Комисията работи и по проекта “Учим, за да работим по-ефективно” като целта е да бъде повишена ефективността, както и знанията и уменията на експертите. Кампанията “Достъпна България” пък цели да обследва изцяло архитектурната среда в страната, за да се види къде е недостъпна средата. “Специално по отношение на недостъпната архитектурна среда нещата законодателно са решени. Има политическа воля за решаването на тези въпроси, а на Комисията по дискриминация е вменено решението да обследва недостъпната архитектурна среда, заяви Джумалиева.

От началото на кампанията през миналата година досега са проверени 165 банки и застрахователни дружества и са образувани 149 преписки срещу обекти на държавни и общински институции, 89 преписки са образувани мобилни оператори, 75 срещу други търговски обекти като аптеки, пощенски станции и др. След като бъде констатирана недостъпната среда от комисията правят преписка пред КЗД и следва производство, събират се всички доказателства и се налагат санкции или се правят препоръки за изграждане на достъпна архитектурна среда.

Кампанията обаче има и друго лице които касаят обектите, които са достъпни за хората с увреждания. Тези обекти ще получават сертификати и стикери, с които се обозначава, че обектът е проверен от комисията. Тази година ще отбележим някои рекорди. Над 500 са самосезиранията на комисията, което е много на фона на средно 10 самосезирания досега. Има рекорд и в постановените решения, които ще бъдат около 500. Повечето казуси са свързани с признак увреждане, лично положение. Намаляват преписките за дискриминация по етнически признак като за годината са били само 26 за изминалата година.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35