Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рикардо Ибрахим - разказвачът на бежанските истории

Търсещите убежище са хора с истории, близки до нашите

Рикардо Ибрахим (в средата) заедно със сестра си Линда и Амджад Джад
Снимка: Златина Йовкова
...Иска ми се да можеш да си спомниш Хомс като мен, Меруан. В стария град, кипящ от живот, имаше джамия за нас мюсюлманите, църква за нашите съседи - християни и огромен сук, където всички се пазаряхме за златни медальони и пресни продукти или булчински рокли…”.

Това е откъс от книгата на афганистанския писател Халед Хосейни „Молитва към морето“, вдъхновена от историята на 3-годишния Айлан. Момченцето, което заедно с още 12 сирийски бежанци, се опита да достигне до гръцкия остров Кос, но за жалост се удави, а снимките на безжизненото му тяло потресоха света преди две години. Целта на снимките не бе просто да ни шокира, а да ни накара да видим, че търсещите убежище също са хора, които имат истории, близки до нашите.

Върховният комисариат на ООН за бежанците в България организира четене на книгата на Халед Хосейни, а четенето се превърна в музикално пътешествие, което разказа чрез инструментите, истинските истории на хора, търсещи надежда и сигурен бряг. И успя да накара присъстващите да видят и друга страна на темата с бежанците. Емоцията беше много силна и разказът за пътешествието на музикалните инструменти предаде тази емоция - как се чувства един човек, поел по този път на бежанец, разказа една от присъстващите на концерта.

Човек, който със сигурност не може да бъде вкаран в клишетата, е Рикардо Ибрахим. Той, заедно със сестра си Линда и техния приятел Амджад Джад, бяха музикалните разказвачи на събитието. В България Рикардо е от пет години, като има и български корени - баба му е българка.
Не мога да кажа, че съм от Сирия. "От къде си?" за мен е много труден въпрос, защото искам да принадлежа на света като цяло.

Ибрахим е завършил режисура, но може да свири и на различни инструменти, включително и традиционния за Близкия изток уд. Опитвам се да се изразявам с какъвто инструмент имам или на лист хартия или с камерата, казва той и допълва, че обича да пише неща, които са близки до хората. Ибрахим участва в т.нар. документален театър в представлението “Мир вам”, като през януари 2019 г. ще има две представления във Франция, а самото представление се играе вече от три години.  

Младият мъж споделя, че от многото интереси, които има, всъщност най-сериозен е интересът му към спорта или т.нар. “ултимейт фризби”. Той участва в единствения по рода си такъв клуб в България и все още нямат федерация. В България този спорт съществува само от осем години. Това е безконтактен спорт и има същата цел на вкарване на точки като ръгби, но се играе с диск (фризби). Много активен спорт е, има много тичане, обяснява Ибрахим. След две години, мечтата му е, да участва в европейското първенство с български национален отбор по този спорт.

Въпреки възможността да живее другаде, Рикардо Ибрахим избира да живее в България. Пътувах из Европа и имах идея да живея в Кьолн, Германия, но се върнах в България, защото тук е по-топло и хората се държат по-топло с мен. Тук нещата са по-диви, по-истински. Искам да живея в колективно общество, не искам да живея между индивидуалисти. Аз така съм отраснал. Аз съм част от всички, не съм сам.

Може би тези финални думи на Рикардо, съдържат най-важното послание - че всички сме част от човешката общност и че трябва да променим представите и отношението си към бежанците.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - архимандрит професор Евтимий Сапунджиев

Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той  е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството.  През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..

публикувано на 28.09.24 в 16:00

Софийски разкази - Изгубените софийски символи

Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:

публикувано на 28.09.24 в 15:00
Юлиян Стоянов и Илко Градев

Пресечните точки като трето течение

Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза  (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..

публикувано на 28.09.24 в 13:39

Когато хората са се събирали да свирят

Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..

публикувано на 28.09.24 в 13:20
Кирил Карамфилов

Повдигаме завесата към убиец номер едно

С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..

публикувано на 28.09.24 в 13:03

Адресите на любовта - Александър Батенберг

Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...

публикувано на 28.09.24 в 14:00
Юлиян Петров

Не може да има единен национален стандарт за качество в образованието при толкова различни училища

Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...

публикувано на 27.09.24 в 18:36