Петя Александрова: За добрата екранизация е нужен режисьорски стил

Kе е задължително да се спазва редът да се прочете книгата преди да се гледа филма

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В седмицата, посветена на киното и литературата, предаването “Радиоприемница” завършва с разговор с кинокритика Петя Александрова. Книгата или филма, а може би и двете - в каква последователност трябва да се следват, какви са тенденциите, които задава единственият в световен мащаб кино-литературен фестивал "Cinelibri", разказва кинокритикът.

Много режисьори споделят, че екранизациите на известни книги са трудни. От една страна наистина е трудно, когато подходиш отговорно, но на пръв поглед е и лесно. Често се тръгва към екранизацията именно, защото изглежда по-лесно, защото в романа има готов сюжет, има готов конфликт, има ярки характери, казва Александрова.

Според нея има български режисьори, които работят върху стабилни литературни произведения, но винаги режисьорският им стил си личи. Такъв е примерът с Петър Попзлатев, който независимо дали ще работи по прозата на Константин Павлов, Станислав Стратиев или на Владимир Зарев, филмите му носят неговия почерк - издават неговата чувствителност, неговото отношение как се моделира характер и това е своеобразно авторско кино.

Доброто съчетание между книга и филм се получава, когато литературното произведение е добро, има режисьорски стил, добри актьори и имаме концепция върху тази литературна основа, т.е. да не се опитваме дословно да предадем сюжета и посланията, а да създадем един паралелен свят, който е вдъхновен от даденото произведение, което е трудно.

Според Александрова не е задължително да се спазва редът да се прочете книгата преди да се гледа филма. Голяма част от филмите помагат да се върнеш да четеш книгата или за първи път да я прочетеш, казва тя.
Освен това, според нея има и литературни моди като модата в момента да бъде екранизиран писателят Иън Макюън. В българския вариант има мода да се екранизира писателят Георги Господинов.

В същото време, когато книгата и филмът излязат в близък период от време, филмът може да обхване контекста на книгата, в противен случай съществува риск за екранизацията. Добър пример за това е филмът “Възвишение”, който излезе скоро след като бе излязла книгата и спечели от известността на книгата и публика от хората, прочели романа.

Някои от писателите изчакват да видят как ще се развие “животът” на филма, как ще бъде приет от публиката и на базата на това преценяват каква оценка да дадат на екранизацията на тяхното произведение. Българският писател Николай Хайтов, например, не е придавал особено значение на разказа си “Козият рог”, а след като излиза и филмът не е бил очарован от него, но след фурора, който лентата прави, променя отношението си. Днес малко хора са чели разказа на Хайтов, но всички са гледали филма на Методи Андонов.

За кинофестивала “Cinelibri” Александрова казва, че е намерил своята ниша. Това е един хубав формат за филмовите екранизации. Мисля, че този формат се разтваря, казва тя. За нея е любопитна секцията “Личности”, където има и документални, и игрални филми за определени личности.

Тя вижда и една тенденция от последните 2-3 години, която е резултат от скандалите, свързани с тормоз върху жените - един повтарящ се сюжет, макар и от различни исторически епохи - “става дума за талантлива литературно жена, която поради консервативните нрави, съпругът ѝ краде найното творчество по някакъв начин, т.е. тя е като литературен роб на своя съпруг и води трудната битка за еманципиране от собствения си съпруг. Като примери за това Александрова посочи филмите “Колет” и “Мери Шели”.

Киното и литературата винаги вървят ръка за ръка и винаги се очаква да има добавена стойност. Това обаче не важи само за литературата и киното като съчетание. В не по-малка степен е и киното и театъра, както и киното и музиката.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!