Има сериозен недостиг на жестови преводачи в България

Бихме искали жестовият език да се признае като официален, да има качествени социални услуги, да има достатъчно жестови преводачи, субтитриране в медиите, да има достатъчно добри образователни услуги за хората с увреден слух. Глухите хора не са болни, те могат да са активни и да участват в живота на обществото, каза още Дерандонян.

В момента в страната има около 20 хил. души, които използват жестов език, като 5 до 8 хил. от тях са на възраст под 29 години. Наблюдава се сериозен недостиг на жестови преводачи в България като в София те са само 5. В цялата страна има само 3 специализирани училища за деца с увреден слух, които се намират в София и Пловдив и Търговище. В трите училища в момента учат около 900 деца.

Александър Андреев, който в момента е студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разказа за трудностите, с които се е сблъсквал в Специалното училище за ученици с увреден слух "Проф.д-р Дечо Денев“. От 1 до 6 клас, учителите в специализираното училище в София ми помагаха в образователния процес. От 6 до 12 клас обаче, всичко което трябваше да учим, беше написано на дъската. Нямаше реална комуникация между учениците и учителите. Въпреки че е специализирано училище за глухи, повечето учители не знаят жестов език. Никой не може да ни обясни темите така, че ние да ги разберем, обясни Андреев.

Кирил Савов в момента е студент в Нов Български университет, след като среща проблеми да завърши в Софийския университет, поради увредения си слух: Започнах да уча в Софийския университет, специалност „Специална педагогика“ с профил върху глухи деца. Взех всички изпити за 4-те години обучение. Накрая имаше практически изпит, който трябваше да положа в специализираното училище за деца с увреден слух. За съжаление, в училището не ми разрешиха да мина този изпит. Вече три години ръководството не ме допуска, с мотив, че няма да се справя с професията. Софийският университет пък не иска да е в конфликт с училището и въпреки подадената от мен жалба , проблемът остава нерешен. Още 8 глухи студенти се сблъскват с този проблем сега.

Моята практика беше в масово училище. Основното ми притеснение беше как ще ме разбират децата, дали ще ги притесни, че нося слухов апарат. Моят глас е различен, имам акцент. Притеснявах се, че учениците ще се уплашат от мен. Другите учители не ме допускаха много до децата , за да ме предпазят. Но от друга страна - хората с увреден слух трябва да се докоснат до децата, за да ги научат на толерантност. Учениците трябва да разберат, че има и още една различна култура, а именно тази на глухите хора. След време, децата се отпуснаха. Видяха, че въпреки гласа ми се справям и в крайна сметка минах изпита успешно, каза Христина Капицидо, която учи „Педагогика спорт и физическо възпитание“ в Софийския университет.

Младите хора, които участват по Проекта „Иновативни практики за хора с увреден слух” призоваха институциите и обществото да работят заедно с тях за една по-достъпна среда. Те апелираха към създаване на по-благоприятна среда за разгръщане потенциала на всички хора с увреден слух.