Съединението е в обединението на възпитанието, мисленето и морала

Гости на 6 септември – Съединението на България, бяха събеседниците д-р Петър Стоянович – историк и д-р Андрей Захариев – философ.

Д-р Петър Стоянович: Преди време съм казал на жена си: Бъди моята Румелия. Толкова би било хубаво, че като в деня на Съединението, апогеят на чувството е „бъди моята Румелия“, да се присъедини към мен в едно общо цяло“. Така в предаването „Нашият ден“ на 6 септември събеседникът ни обедини националното и личното в празника.

На въпроса защо обаче българите днес, отразени чрез анкетата ни, се гордеят с миналото ни преди 133 години, а се срамуват от сегашното ни разединение, събеседниците отговориха така:

Д-р Андрей Захариев: „Проблемът е в нашия телевизор“ Какво значи, че сме разединени единствени ние в света? Коя нация в момента е толкова обединена, толкова сплотена? Американската нация ли не е разединена и то заради самия си президент, който е скандален в много отношения. Или руската не е разделена по отношение на оценките си към управлението си, което в момента е на власт? Или ЕС е единен по отношение на разбиване от центъра към периферията? Проблемът е там, че ние българите, искаме да бъдем извънредни, изключителни, защото много ни тежи бремето на съзнанието, че сме провинция. И от там нататък, ако ние сме единствени в абсурдността и в злото, в падението си, ако единствени живеем като кучета и сме най-разединени на света – ставаме изключителни. Имаме облик. Да сме съединени в утопичното, както пише „Съединението прави силата“ е хубав идеализъм, но крайно наивен.

Д-р Петър Стоянович допълни: „Продължавам да смятам, че ние отдавна трябва да се обърнем към привидно малките теми, защото умираме затова да гледаме глобално извън своите 6 млн. население, а не можем да си научим децата да не плюят на улиците и да не си бесят котките. А искаме България, Мизия, Македония заедно, България на 3 морета. Лелеем да имаме някакъв голям блян, а не можем да излекуваме своята ежедневна неморална хрема. Ние не можем да пренесем нещо малко от една точка до друга, да вдигнем една хартия от улицата, а сме тръгнали да оправяме света. Ние трябва да се обърнем първо към малките неща, към основите, към базиса, към 10-те божи заповеди. Мястото ни е чудесно, България е една средно-голяма европейска държава и нещата, които можем да променим, ако не в световен, то в регионален план, са видими. Просто трябва да седнем и да го направим.
„Не трябва да превеждаме минали събития в днешно време механично. Ние трябва да схванем смисъла на тези неща. Смисъла е да обединим възпитанието, мисленето и морала.“