Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск е над 58 хил. В 60% от случаите, децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. За една година в Норвегия от домовете им са били изведени близо 22 000 деца.Такава е ситуацията и при българката Цветелина Попова - Оланд, майката на двете български деца, които съдът и социалните служби на Норвегия отнемат и предават за отглеждане в различни приемни семейства на 200 км. разстояние едно от друго.
„В момента нямам представа как са, къде са и как изглеждат децата ми.“ Това каза днес Цветелина Оланд на среща с медии в София. Тя е била омъжена за норвежец, от когото има момиче и момче. След развода социалните служби вземат децата, защото психоложката, която ги наблюдавала при бракоразводното дело, забелязала, че те били по-привързани към майката. Службите преценили още, че майката е с по-висок интелектуален капацитет от двамата родители и може да ги настрои срещу бащата или да ги изведе от страната. Затова отделили децата от Цветелина.
В момента тя няма право да ги вижда, нито да говори с тях по телефона. На срещата присъстваха и други българи, които са пострадали от норвежките служби за закрила на детето. Те споделиха, че не могат да живеят спокойно, защото се опасяват, че всеки момент в дома им може да нахлуе "детската полиция" и ще отнеме децата им завинаги. Много норвежки семейства също се оплакват от строгите мерки на „Барневарн“.
Цветелина благодари на българските институции за съдействието. В момента тя е подала обжалване в съда, но по думите й процедурата се задвижва твърде бавно. Жената се надява, че ще бъде позволено на българския консул да се срещне с децата, а делото ще бъде задвижено по-бързо. Майката мечтае скоро да може да прегърне децата си отново.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..