Възпитателният метод Монтесори, който се фокусира главно върху развиването на усещанията при децата, е създаден от италианската лекарка и световноизвестна педагожка Мария Монтесори. Тя използва привлекателни материали за свободните, индивидуални дейности, благодарение на които детето укрепва своето зараждащо се „Аз“. Монтесори забелязва, че не се обръща достатъчно внимание на интелектуалните потребности на децата и се заема със задачата да промени това. В момента, по целия свят, хиляди хора се съгласяват с метода Монтесори и възпитават децата си спрямо неговите специфики.
„Няма значение, дали родителите и учителите се водят по метода Монтесори. Тук важното е те да видят потенциала, който децата носят в себе си от раждането си. Този потенциал трябва да се развива максимално добре от самото начало, защото тогава започва изграждането на характера и на личността. Ако родителите имат познания, могат да възпитават децата си и вкъщи. Всичко, което децата научат през първите 2 - 3 години, ще бъде основата, върху която те ще изградят своята самоличност. Трябва да сме сигурни, че ще им дадем най-доброто начало“ - казва Патриша Уолнър.
Но какво различава Монтесори от конвенционалното обучение?
„Методът Монтесори е различен, защото е строго индивидуален. Не е необходимо децата да се конкурират - кой е най-бърз, кой е най-умен. Стараем се да работим с индивидуалния потенциал на всеки. Методът Монтесори започва от самото начало, проследява развитието на езика, на движенията, на спецификите на характера, за да можем ние, педагозите, да работим с всяко едно дете поотделно. Помагаме на малките да разберат, не само какво правят, но и какъв е неговият смисъл“ - коментира Уолнър.
В София Патриша Уолнър провежда обучителен курс за възрастни - родители и учители, който ще им послужи при бъдещото възпитаване на децата. Тя сподели, че намира българите за прекрасни хора, а също така и за чудесни ученици.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..