„Основните акценти тук са иновациите, инвестициите и предприемачеството. Целта ни е да създаваме нови компании, благодарение на които в бъдеще да можем да променим и цялата индустрия. По този начин ще помогнем на гражданите да живеят по-удобно, да плащат по-малко, да решават проблемите си по-лесно с помощта на иновациите.“ - коментира Уилиам Стивънс, изпълнителен директор на Eastern Europe Tech Tour 2018.
30 избрани компании, които търсят инвестиции, ще представят иновационните си проекти пред представители на големи регионални и международни инвестиционни фондове. Участниците са селектирани по уникалността на предлаганите технологии, силата на техния бизнес модел, визията, качеството и контрола в процеса на управление. Идеята е фирмите да работят заедно и по този начин да бъде обменен полезен опит между европейските държави. А когато има сътрудничество, ефектите са осезаеми за всички нас.
„Банкирането вече е далеч по-лесно, работата със софтуер се променя в позитивна посока, става по-бърза и спестява време на програмистите. С помощта на иновациите и новите технологии можем да направим въздуха и водата по-чисти, а електричеството по-евтино за крайния потребител. Здравните услуги също се подобряват и стават по-достъпни - следователно и по-ефективни. Автомобилите с автоматично управление, домашните роботи, функциите с разпознаване на гласа, дистанционното наблюдаване на домашната среда… това са удобства, които могат да помогнат дори и на по-възрастните в тяхното ежедневие.“ - каза още Стивънс
Според експертите в областта на иновациите, българските компании се развиват с бързи темпове и достигат нивото на европейските си колеги. Според тях този напредък се дължи на желанието на българските инвеститори да поемат по-големи рискове. Достъпът до глобалния пазар за тях обаче остава труден.
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..