"Защото държавите-членки не поискаха да поставим водачите в рамките на тази защита. Защото искат да продължи либералната система, в която шофьорите да нямат право на отпуск и на медицинска застраховка, която да използват, ако се разболеят, както и да се върнат при семействата си в разумен срок. Да кажем, един шофьор се разболее. Договорът му се прекратява. И не е като при френската социална система, която го защитава. Нямат тези гаранции . А това е изключително тежка професия. А българските превозвачи не искат да осигурят никаква защита. А освен това, когато шофьорите искат да бъдат чути - да кажа, че е доста трудно да ги накараш да говорят. Аз бях в България през септември и трябваше да се срещна с министъра на транспорта. Собствениците и шофьорите не поискаха синдикатите да присъстват. Тогава организирахме все пак събрание с тях и те ни обясниха, че не могат да продължават да работят при тези условия и искат подобрение. Защото много от тях се разболяват, вземат дрога, за да са будни и да издържат".
На въпрос на "Хоризонт“ за опасенията на българските превозвачи, Кристин Бонфоа отговори:
„Един бизнес, който е по-важен от живота на шофьорите, е неприемлив. Бизнесът може да бъде окуражаван само тогава, когато не използва като сглобка водачите“.
Колежката ѝ от Европейската народна партия и докладчик по директивата Елизабет Морен - Шартие подкрепи тезата на Бонфоа:
„В началото и аз съжалявах за това. И ако шофьорите не са включени в директивата, въпреки че бяха в преамбюла на текста, е защото страните-членки гласуваха против. Но сега, след като познавам темата из основи, ще работя изключително задълбочено върху пакета за мобилността. Шофьорите за мен не са хора от втора категория.“
Предимно облачно
Разкъсана облачност