Така започва въвеждането на днешния ни гост - доц. Теодора Ханджиева-Дърленска, в темата за хранителните традиции у нас и на Балканите.
През последните години българинът променя начина си на хранене.
След 1989 г. у нас навлезе нездравословното хранене, характерно за западните страни – с бързо приготвени висококалорични бургери, по-малко плодове и зеленчуци, сладки газирани напитки. Това се отразява най-силно върху здравето на децата.
В България за малките храненето е контролирано и е много добро, твърди доц. Дърленска. След 7-годишна възраст обаче децата започват сами да избират какво да ядат. До тогава те трябва да са научени на някои правила, на това какво е полезно за тях.
В тази насока преди 6 години беше създадено Училище за здраве, допълва доц. Дърленска. То се провежда през септември в кк Албена, с участието на родители, деца и учители и предвижда лекции, двигателна активност.
Децата растат, те имат нужда от разнообразно хранене, те не бива да се подлагат на диети, дори и да имат наднормено тегло. В такива случаи трябва да се подхожда по-различно, отколкото при възрастните.
Съществува не само Средиземноморска, но и концепция за Балканска диета – с продуктите, характерни за нашия регион: плодове и зеленчуци, варива, пчелни продукти, киселото мляко, месо.
Доц. Дърленска отбеляза още, че не е полезно да гледаме телевизия по време на хранене, и то не само защото така неусетно поемаме повече храна.
Чуйте целия разговор с доц. Теодора Ханджиева-Дърленска.
Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска е защитила 2 докторски степени в България и Дания в областта на храненето и затлъстяването. Има специалност по фармакология и по хранене и диететика. Преподавател в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..