Казват, че името на Гватемала на езика нахуат означава „място с много дървета”. В държавата има 33 действащи вулкана и като добавим факта, че между 1944 и 1996 е била в плен на гражданска война, започваме да се чудим, с кой акъл политическият пиар Соня Момчилова е тръгнала към страната, в която живеят най-голям брой преки потомци на маите. И дали трите исторически паметника, включени в списъка на ЮНЕСКО, са достатъчен аргумент човек да отиде в столицата Гватемала и не само.
Страната неотдавна влезе в новините със съобщението на Би Би Си за голямо археологическо откритие – повече от 60 000 скрити досега останки на маите. Лазерна технология е помогнала за разкриването на къщи, дворци, пътища и укрепителни съоръжения. Археолозите са картографирали над 2100 кв. км. в Северен Петен. National Geographic добавя, че резултатите от изследването, направено с помощта на технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти чрез сензори, доказват че в Централна Америка е имало развита цивилизация, която не е отстъпвала на култури като Древна Гърция или Китай.
Соня, обаче е видяла в столицата Гватемала и в бившия главен град Антигуа препратки към социализма и към нашето битие в момента, както и мистични веяния. От разказа ѝ останаха още толкова много пъстроцветни факти за Мексико и други кътчета на Гватемала, че непременно ще ви ги пусна в някое следващо предаване.
За приземяване на фантазията предписвам умерена доза от рубриката „50 места от българската история отвъд България” – този път с къс пас към Босилеград. Ей го къде е! И паметникът на Левски е там.
Както ви се похвалих в миналото предаване, преживях едно разтупкващо сърцето приключение в Тайланд – не онзи на копринените плажове и блажните от слънцезащитно мляко туристи. Вече ви разказах за Чианг Май и жените жирафи от племето Палонг. Днес ще ви отведа до неподозирани кътчета в иначе популярния и сред българските туристи курорт Патая.
Напоследък Тайланд е на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-ина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е курорт с две коренно противоположни превъплъщения. Разстоянието от столицата Банкок до крайбрежния град е 147 км. по магистралата и… попадате в плен на раздвоението.
Ако целта на почивката ви е изумруденото око на Индийския океан, което намига с приятелски блясък – избирате залива Жомтиен. Там са разположени предимно големи хотелски комплекси на прочути туроператори или вериги.
Ако сте решили да обогатите интимния си жизнен опит и да разширите еротичния си мироглед, просто отседнете в центъра на Патая. Това, обаче не ви дава мигновен пропуск за разюздано поведение. Извън зоната на порока, ако си позволите да закачите тайландка, рискувате стълкновение с полицията и местните закони.
Вашето време е по здрач, когато се гмурвате в гмежта на уокинг стрийт. Пешеходният филиал на Содом и Гомор едва ли е по-дълъг от километър, но неподготвеният психически и ранимият морално има опасност наистина да изпадне в потрес. Няма форма на човешко падение, която да не се предлага в заведенията, клубовете и залите от двете страни на човекопотока. Срещу заплащане, естествено.
Аз ви развеждам из различната Патая.
Планината на Златния Буда е на тридесетина минути шофиране извън чертите на града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образът на божеството е висока 130 метра. Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност 3 млн. долара. Разбира се, на тайландците дори не би им минало през ума да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят.
Филигранната дърворезба в Sanctuary of truth
Високотехнологичният спектакъл „Каан“