"Реквием" на Верди като лична изповед

Сопраното Красимира Стоянова казва, че след изпълнението на "Реквием" се чувства много приповдигнато. "Чувствам го като лично откровение, като изповед сама за себе си".

Не може човек да изпълни това произведение и да не е под много силна емоция, под много силно преживяване. Няма как това да стане, защото това произведение е толкова дълбоко и силно като смисъл, като музика.

Съчетанието между смисъла на текста, смисъла на човешкия живот, между това какво ще стане с душата - къде ще отиде, как ще бъде и музиката, която е композирата точно върху това, е толкова гениално, въздействащо е това съчетание, че човек никога не може да остане равнодушен. Лично аз, слушайки “Реквием”, се чувствам много приповдигнато. Чувствам го като една лична изповед, разказва Красимира Стоянова.  

Замисълът на "Реквиема" е от края на 1868 г. Идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на Росини - "най-уважавания италиански композитор". По жребий на Верди се пада заключителната част, най-привлекателна за авторите - Libera me. Творбата е написана през ноември 1869 г., но не е изпълнена.

По-късно Верди решава да напише свой "Реквием" в чест на Росини. Тласък за по-скорошното му завършване дава смъртта на бележития писател Алесандро Мандзони, пред когото Верди се прекланя от младежките си години като "образец на добродетелта и патриотизма". Творбата е завършена на 10 април 1874 г. Първото изпълнение е в миланската катедрала "Сан Марко" под диригентството на автора. Следват още изпълнения с огромен успех - в Миланската скала, Париж, Лондон, Виена, Мюнхен, Петербург.

Подробности - в звуковия файл.