Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пулмологът д-р Александър Симидчиев:

На открито или зад затворен прозорец е по-безопасен въздухът? Верният отговор е: Зависи

Грижете се за климатиците, за да не ви разболяват, пазете се от студов стрес, калявайте се

Снимка: Георги Нейков, БНР
Какъв въздух дишаме?
Не е задължително общината да е въвела „зелен билет“, за да си зададем този въпрос. За здравословния аспект в отговора ни помага д-р Александър Симидчиев – пулмолог, член на Българското и на Европейското дружество по белодробни болести. Той е един от създателите на сдружението Обединение за чист въздух, осиновил е една от станциите, които съставят картината на картата за София.

Обединение за чист въздух е НПО, което е създадено от съмишленици с цел да се предлагат прагматични решения в практиката и живота, които да бъдат ефективни и да допринесат за реално намаляване на експозицията на вредни частици във въздуха за по-здравословни условия на живот.

Невинаги можем да изчистим въздуха, но можем да предпазим белите дробове с филтриращи елементи и други способи – обяснява д-р Симидчиев. – Замърсяването на въздуха има отношение и към глобалното затопляне, и към енергийната ефективност и т.н., но ние искаме да насочим вниманието преди всичко на отразяването му върху белия дроб и човешкото здраве.

Снимка

  •               ФАКТ: Средно човек вдишва по 16 пъти на минута. На денонощие това прави 22 000 пъти.
    Според СЗО България е на второ място по смъртност от замърсяване на въздуха (в Европа).


Хората знаят, че трябва да шофират внимателно, да дават предимство на пешеходците, знаят, че в България от пътни произшествия загиват над 700 души годишно. Но замисляме ли се, че от замърсен въздух загиват 18 000 годишно?

Къде е по-безопасно по отношение на чистия/мръсния въздух

Зависи. Обикновено в зимно време в населени места, където хората все още използват дърва или въглища за отопление, на закрито най-вероятно е по-добре по отношение на праховите частици. А след дъжд, когато прахът е на земята, най-вероятно на открито е по-добре, отколкото зад прозорците  и вратите.

Има няколко нива на замърсяване. Добре е хората да ги научат и да се съобразяват. Най-важното е при данни за повишена замърсеност, да не полагаме физически активности в такава среда (тогава се диша по-често и по-дълбоко). При ползването на маски, трябва да изберем подходяща, например хирургичните не предпазват от фини прахови частици (ФПЧ).

Климатиците
допринасят за по-комфортна среда. Ползата им е, че намаляват стреса, обусловен от околната ни среда – вкъщи или на работното място. Но освен температурната промяна те често пречистват въздуха с филтриращите си елементи от акари, поленови или други алергени, прах и всякакви видове микроорганизми. Най-важното за безопасността и дори за полезността на уредите е тяхната поддръжка и настройка. Филтрите задължително трябва да бъдат почиствани и сменяни според инструкциите на производителя. В противен случай те може да се превърнат в разпространител на болестотворни частици.

Проблемът е още по-сериозен в автомобилите, където Снимкапроцентно много повече хора се движат, използвайки климатици. А в автокупето пространството  и въздухът са по-малко и климатикът има много по-силно влияние, особено ако то е негативно.

Д-р Симидчиев подчертава, че в офис сградите климатичната инсталация може да пренесе бактерии от едно помещение в друго, заради централизираната циркулация на въздуха.

Специалистът препоръчва да не стоим под обстрела на струята от климатика, за да не получи тялото ни студов стрес (през лятото). Ако се спи в стая с такъв уред, също леглото трябва да е по-далеч от него.

Разликата между външната среда и температурата в стаята не бива да е по-голяма от 8 градуса (това допринася и за по-икономичен режим по отношение на енергопотреблението).

Много е добре да каляваме организма си, защото така той става по-адаптивен и устойчив на студов стрес, а това ни прави по-недостъпни на болести.

Чуйте целия разговор на Георги Нейков с д-р Александър Симидчиев.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36