Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Светла Данова от БАН в "Часът на здравето"

Пробиотиците ъпдейтват състава на нашата микрофлора

Хормонът на щестието - серотонинът, се секретира в чревния тракт, но оттам произлизат и много от болестите

Проф. Светла Данова
Снимка: Личен архив
Бактериите в човешкия организъм са повече от 1000 вида (около килограм и половина), много от които – непознати. Тяхната численост превъзхожда 10 пъти броя на клетките в човешкото тяло.

За разлика от други продукти за здраве пробиотиците постоянно търпят развитие. За тях глобална икономическа криза не съществува, бележат непрекъснат ръст на потребление.

Пробиотикът (от старъгръцки про-/за биос/живота) е подарък от природата, това е част от нашата полезна микрофлора. Невидими с просто око живи микроорганизми, които, когато се приети в достатъчна доза, могат да окажат полезен ефект на човешкия организъм, обясни в ефира на Радио София проф. Светла Данова – ръководител лаборатория „Млечнокисели бактерии и Пробиотици“ в Института по микробиология – БАН, учен, който повече от 20 години участва в изследвания и разработването на пробиотици, преподавател и консултант.

Всеки човек в даден момент от живота си е добре да взема пробиотици – категорична е проф. Данова. - Най-необходими са те след лечение с антибиотици (които редом с лошите бактерии са унищожили и добри), след стрес, прием на храни с Е-та, тютюнопушене и т.н.
Ефектът зависи и от самия индивид.

Основател на концепцията за пробиотиците става проф. Иля Мечников - лауреат на Нобелова награда. През 1905 г. българският учен д-р Стамен Григоров изолира Lactobacillus bulgaricus - причинител на подквасването на българското кисело мляко. Приф. Мечников стига до извода, че на Балканите хората са дълголетници, защото в киселото мляко се съдържат бактерии, които намаляват гнилостните процеси в червата.

Източници на полезните микроорганизми са храните, които се правени на базата на млечната ферментация. Силно препоръчителни са бялото ни саламурено сирене, туршията (без консерванти), както и киселото зеле – дори и извън зимния сезон.

Целта е пробиотикът да колонизира дебелото черво до такава степен, че да възстанови нужния репертоар от добри бактерии, за да осигури защита срещу лошите, срещу болестотворните. В своята малка фабрика те произвеждат бактериоцини, които убиват лошите бактерии.

Снимка

Още факти и акценти от разговора с проф. Данова:

  • За хората, които нямат време, индустрията ги предлага в капсулка, саше или таблетка. В момента пазарът изобилства с огромно разнообразие на пробиотици (в България са над 150) и това затруднява неспециалиста в неговия избор.
  • Ефектът на пробиотиците е дозазависим.
  • До срока си на годност пробиотиците трябва да ни гарантират 1 милиард полезни живи бактерии (при 100 милиона в киселото мляко по БДС).
  • Повечето такива препарати са срещу по-нататъшна дисбиоза, която може да ни разболее сериозно. Освен за чревният ни тракт пробиотиците помагат за засилване на имунитета.
  • Бъдещето е в т.нар. профилирани пробиотици, предназначени за решаването на конкретен проблем.
  • Бактериите са толкова много, че симптоматика е трудно да се регистрира, особено при по-силен организъм.
  • Нашият микробиом зависи от вида, количеството, генетичния материал, силата и капацитета на микробите в организма.
  • Вече се говори за микрофлората на човека още в пренатален етап. Повечето раждания със секцио обаче залагат у бебето микрофлора, различна от полезната. (Майката може до известна степен да компенсира чрез кърмене.)
  • Съществува хипотеза, че феталното програмиране на чревната микрофлора определя бъдещи заболявания в по-късна възраст – сърдечно-съдови, дихателни, алергични.
  • Има групи хора, които трябва да внимават по отношение на пробиотиците – ако имат алергии към някои от компонентите, ако са имунокомпрометирани (с ХИВ, СПИН, с трансплантирани органи, някои онкоболни)

Проф. Данова съветва да приучваме организма си за доизграждане на имунитета, да правим паузи по отношение на пробиотичния прием, да се самообразоваме и да се вслушваме с собствените ни физиологични сигнали. Най-важното при приема на пробиотиците е дозата и съдържанието.

Чуйте целия разговор с проф. Светла Данова.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Още по темата

Доц. Иван Иванов

Доц. Иван Иванов: Най-голям проблем създава не свръхконсумацията, а неправилната употреба на антибиотици

Днешната тема в Часът на здравето са антибиотиците и създаването на резистентност у бактериите към тези препарати. Наш гост и съветник е доц .  Иван Иванов - ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и монитиране на..

публикувано на 16.01.18 в 14:51
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим"..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви,..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм..

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство,..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само..

публикувано на 22.02.25 в 09:36