"Операцията за поставянето на кардиовертер дефибрилатор протича сравнително благоприятно, като една от по-тежките по принцип интервенционална процедура. При дефибрилатори за вторична профилактика при пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт с камерно мъждене, се прави тестуване на апарата, когато се имплантира и за целта трябва да бъде изведени в подобно състояние на нерегулярен сърдечен ритъм, за което са в упойка, така че нямат усещане за самата интервенция", обясни пред Радио София доц. Ивайло Кожухаров, началник на Отделението по кардиостимулация в НКБ.
След операцията някои от пациентите остават с неприятно чувство, когато устройството се включи с функцията шок - може да се разтърси цялото тяло, но всъщност това е действието на устройството.
"Този шок им спасява живота, защото ако се прояви тази несъвместима с нормалния ритъм сърдечна дейност, това е единственото, което може да го възвърне към нормална дейност, особено ако е далече от болница. Самата интервенция няма сериозни въздействия върху организма, въпросът е пациентите да свикнат с тази функция", каза доц. Кожухаров. Устройството има още две функции - следи непрекъснато ритъма на сърцето и реагира в момент, в който има дори минимално отклонение. Случай на отхвърляне на устройството от организма до момента не е имало.
Операцията протича по същия начин като едно стентиране - въвеждане на електроди през кръвоносните съдове, в резултат на което в сърцето се въвеждат два електрода. Пациентите не се плащат от самата операция, спира ги сумата, която трябва да доплатят за кардиодефибрилатора, сподели доц. Кожухаров. Те струват 10-14 хиляди лева, а здравната каса поема 6 хиляди лева. Миналата година то е поставено на 132-ма пациенти, според специалистите обаче от него имат нужда ок 200-300 души годишно. В Националната кардиологична болница са направени половината от операциите за поставяне на устройството, извършени въобще в страната.
Още за процедурата и действието на дефибрилатора - чуйте от интервюто с доц. Ивайло Кожухаров!
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..
С Йордан Радичков, внук на Йордан Радичков говорим за инициативата "Януари - месец на Радичков" която тази година е в Антарктика! Още в края на тази година всички издания на българския писател ще бъдат изпратени в библиотеката на нашата експедиция там: Благодарение на българската мисия в Антарктика и проф. Христо Пимпирев, новите издания с истории..