"Операцията за поставянето на кардиовертер дефибрилатор протича сравнително благоприятно, като една от по-тежките по принцип интервенционална процедура. При дефибрилатори за вторична профилактика при пациенти, преживели внезапна сърдечна смърт с камерно мъждене, се прави тестуване на апарата, когато се имплантира и за целта трябва да бъде изведени в подобно състояние на нерегулярен сърдечен ритъм, за което са в упойка, така че нямат усещане за самата интервенция", обясни пред Радио София доц. Ивайло Кожухаров, началник на Отделението по кардиостимулация в НКБ.
След операцията някои от пациентите остават с неприятно чувство, когато устройството се включи с функцията шок - може да се разтърси цялото тяло, но всъщност това е действието на устройството.
"Този шок им спасява живота, защото ако се прояви тази несъвместима с нормалния ритъм сърдечна дейност, това е единственото, което може да го възвърне към нормална дейност, особено ако е далече от болница. Самата интервенция няма сериозни въздействия върху организма, въпросът е пациентите да свикнат с тази функция", каза доц. Кожухаров. Устройството има още две функции - следи непрекъснато ритъма на сърцето и реагира в момент, в който има дори минимално отклонение. Случай на отхвърляне на устройството от организма до момента не е имало.
Операцията протича по същия начин като едно стентиране - въвеждане на електроди през кръвоносните съдове, в резултат на което в сърцето се въвеждат два електрода. Пациентите не се плащат от самата операция, спира ги сумата, която трябва да доплатят за кардиодефибрилатора, сподели доц. Кожухаров. Те струват 10-14 хиляди лева, а здравната каса поема 6 хиляди лева. Миналата година то е поставено на 132-ма пациенти, според специалистите обаче от него имат нужда ок 200-300 души годишно. В Националната кардиологична болница са направени половината от операциите за поставяне на устройството, извършени въобще в страната.
Още за процедурата и действието на дефибрилатора - чуйте от интервюто с доц. Ивайло Кожухаров!
В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна: "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..
Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!
От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..
По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..
Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..
Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..
Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..