След шестгодишен ремонт Желязната църква в Истанбул отваря врати през 2018 г.

Върнат е целият блясък на вътрешността на църквата, като всеки елемент е свален, номериран, реставриран и върнат на първоначалното му място. Най-трудно, според Булунмаз, е било началото, когато след обстоен оглед се оказва, че колоните в основите са силно корозирали, а някои и напълно разрушени. Дотогава се е мислело, че ръждата е само повърхностна. Реконструкцията започва от носещите колони, като някои от тях са подсилени, други, към които ръждата е било по-безмилостна, са сменени с нови, по-големи. Ако това не беше направено сега, до 10-20 години църквата щеше да се срути, категоричен е архитектът.

Реставрационните дейности се извършват по нови технологии, използват се бои, издръжливи на корозия, а новите тухли, които са вложени в основата на църквата, са изработени от материали, близки до тези на оригиналните. Ремонтът започва през 2011 година, прекъсва за кратко време заради смъртта на предприемача и продължава две години по-късно с нов строител. За това община Истанбул отпуска 15 милиона лири, от които до момента са усвоени 12 милиона. Останалата част от сумата ще бъде вложена в довършителни работи и за реконструкцията и облагородяването на двора на църквата.Желязната църква е единствената православна по рода си в света. Храмът се състои от железни елементи с общо тегло 500 тона, сглобена на принципа на Айфеловата кула. Всички елементи са захванати към основите с около четири милиона болтове, гайки и нитове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът. Храмът е докаран на части с влак до Триест и оттам с кораб до Истанбул. Същите инженери са изработили още две идентични на тази църкви, които били за Австралия и Румъния.

Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка. Така "Св. Стефан" остава единствената православна желязна църква в света. Тя е висока 15 метра, като камбанарията й дава още 5 метра височина. Тя е на два етажа, има и подземие, с обща площ 500 кв.м. Църквата е построена в имот, дарен през 1849 година за българските черковни нужди от княз Стефан Богориди, българин в Цариград. Основният камък на храма е поставен на 27 април 1892 година, две години след като за това е издаден специален султански ферман. Църквата е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година, когато е празникът Рождество Богородично, а неин патрон става архидякон и първомъченик Стефан.  

По думите на арх. Булунмаз в архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига камбанарията. Интериорът е изработен също във Виена и включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, които са завинтени към металните части. Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори от фирмата на Николай Ахапкин, пак там, от художника Клавдий Лебедев, са изписани и иконите. Шестте камбани, две от които звучат и днес, също са отлети в Русия, във фабриката на Пьотър Оловянишников. Според Дениз Кахраман, контрольор на изпълнението на проекта, желязната църква е уникален обект и никой никога в Истанбул не е говорил за това тя да бъде преустроена в джамия или в нещо друго. Това е просто културно наследство и ние работим по него и с уважение към религиите, допълва архитектът. Историческа стойност имат и останалите дарени икони и църковна утвар.

В двора на българската  църква в Истанбул "Св. Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макриополоски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. След откриването тя ще бъде действаща църква и в нея ще бъдат отслужвани редовно празнични литургии.