Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изтича времето за полезния ефект на антибиотиците

Снимка: ncipd.org
От няколко години в България се отбелязва Ден за правилното прилагане на антибиотиците, а от 2 години страната ни участва в Световната седмица, посветена на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотиците. През 2017-а Седмицата е до 19 ноември.

Най-тревожният въпрос, свързан с прилагането на антибиотици, е резистентността на бактериите спрямо лекарствата, разработени за противодействие на техните инфекции. Но - във връзка с последните призиви за ограничаване на тяхното прилагане директорът на Националния център по заразни и паразитни болести – проф. Тодор Кантарджиев, уточни, че това са лекарства, които са спасили много животи, преобразили са медицинската наука през последните 70 години.
Микробите обаче се променят и стават нечувствителни към антибиотиците и борбата срещу тях става все по-трудна. Опасностите са за всички, но най-вече за трансплантирани и тежко болни със сложни терапии.

Възможностите не са много. Една от тях е да се прилага научнообоснованият подход при прилагането, да се прави биограма, въз основа на която да се прилага тясно спектърен медикамент.

Свръхконсумацията донякъде се обуславя от поевтиняване на антибиотиците. Отделно от това се говори и за финансов натиск от страна на фармацевтичната индустрия.

Лошото е, че бактериите, резистентни на антибиотици, са разпространяват лесно и бързо, включително и чрез животни и храна, между пациенти и в обществото, чрез лоша хигиена и замърсен инструментариум.

От Пациентските организации „Заедно с теб“ са предложили пред Европейската комисия 7 правила, свързани с поведението на пациентите при прилагане на антибиотици: Да се използват антибиотици само по лекарско предписание; Да не се оказва натиск; Да изискваме биограма; Да не се прекъсва лечението; Да не споделяме рецептата си с други пациенти; Да не се самолекуваме; Да предотвратяваме инфекциите.

В развитите европейски страни антибиотиците се реимбурсират, но не и в България. Затова е трудно да се прилага държавна политика в тази област.
С помощта и на европейски експерти у нас специалистите са разработили национална програма, която е внесена в Министерството на здравеопазването през 2016 г., но за съжаление отлежава и едва ли ще се приеме и финансира в следващите 1-2 години.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35