Отчуждението на хората прави съвременния град бездушен

публикувано на 11.10.17 в 16:34

Разговор с арх. Истелианна Атанасова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Международният съюз на архитектите е световна организация, в която членуват повече от 120 държави и над милион и половина архитекти. Това е и организацията, която представлява професионалната общност на срещите на ООН. На последния конгрес на Съюза, който се проведе преди дни в Сеул (Южна Корея), България се завърна в ръководството му, след като архитект Истелианна Атанасова беше избрана за член на Съвета на организацията. В нашата Радиоприемница поканихме арх. Атанасова, за да ни разкаже повече за конгреса и проблемите, които световната професионална общност обсъди на него.

На тези конгреси се обсъждат най-наболелите и актуални проблеми в световен мащаб в архитектурната практика, обменя се опит, търсят се решения и се създава визия за решаване на тези проблеми. Терминът "устойчива архитектура", например, е въведен преди много години именно от Международния съюз на архитектите. Така че това е смисълът от този конгрес. Освен това ЮНЕСКО взе решение градовете, където ще се провеждат конгресите в бъдеще, да бъдат обявявани за световна столица на архитектурата. За 2023 година избрахме град-домакин Копенхаген. Конкуренцията беше на изключително високо ниво, тъй като е много престижно и освен това носи големи приходи за града, разказва арх. Атанасова.

Темата на тазгодишния конгрес в Сеул е "Душата на града".

Тази тема е свързана с проблема за отчуждаването между хората и бързата индустриализация, които водят до обезличаване на градовете, прекомерното им разрастване и унищожаване на добрия начин на живот на хората. В този смисъл темата, предложена от организаторите, е пряко свързана със самия Сеул, но и с други големи градове по света.

В рамките на голямата тема за душата на града се открояват три подтеми, формулирани като "Бъдеще", "Култура" и "Природа". По всяка една от тях международната експертна общност излиза и с конкретни препоръки.

Бъдеще
- Уплътняване на вътрешния град (център) чрез нови схеми на обитаване и реновиране на сградния фонд
- Преосмисляне и регенериране на изоставени промишлени площадки
- Разполагане на по-малки жилища по транспортните артерии между градовете
- Идентифициране на зони за високо строителство
- Разработване на визия за бъдещото развитие на града

Култура
- Съхранение на паметниците на културата с особено внимание върху околните им пространства

Природа
- Озеленяване на градовете не само под формата на градинки, площадки и улици, но и озеленяване по самите сгради
- Максимално използване на топографията на терена

Визията за развитието на един град, която е задължителна, трябва да бъде създавана с мисъл за хората, които го обитават. Българските градове имат предимството, донякъде може би поради това, че при нас не е била толкова бърза индустриализацията, че все още имат човешки облик. Най-важните проблеми пред градоустройството в световен мащаб възникват в резултат на климатичните промени, огромната миграцията на различни етноси, непрекъснато растящия брой на градското население и много бързата индустриализация. Всичко това води до голяма незаинтерсованост на жителите на градовете и отчуждение между тях. Затова вниманието трябва да бъде насочено към дейности, които да правят хората отново съпричастни към живота на града, допълва Истелианна Атанасова.

Целия разговор с нея чуйте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!