В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?
Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.
Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:
Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.
Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:
Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.
Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.
Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..