В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?
Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.
Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:
Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.
Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:
Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.
Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.
Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...
Първата българска лига по електронни спортове или видеоигри се завръща със своя четвърти сезон – повече от основателя Иван Кинчев. Финалите на националната училищна е-спорт лига започват днес, след което ще станат ясни новите училищни е-спорт шампиони на България: "Това е моментът, който всички чакат - това е кулминацията, с 4 отбора, за тях е..
Разкъсана облачност
Ясно