В неделното ни Радиокафе с водещ Анелия Торошанова гостуваха доц. Георги Бърдаров - зам.- декан на Геологогеографския факултет, ръководител на катедра „Социално-икономическа география“, специалист по Демография и Етно-регилигиозно конфликти, доц. Мира Маркова - зам. - декан на Историческия факултет, специалист етнолог, и Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Действително ли се е променило качеството на висшето образование, доц. Бърдаров?
Промени има със сигурност, тъй като се променя и светът около нас. Навсякъде около нас. Дали е паднало качеството, това вече е съвсем друг въпрос. Според мен се променя и начинът на преподаване и начинът на предаване на знанията. Като цяло има криза в системата на образованието в България, нормално, има криза в почти всички сфери на живота страната, но не съм съгласен, че се е променило драстично в негативна посока.
Появата и развитието на големия брой университети може да се разглежда от две страни. От една страна младото съвременно поколение, което е безспорно технологично и е ориентирано към маркетинг, реклама, нови технологии, което е обяснимо. От друга страна има една стабилна прослойка, която се насочва към хуманитарното знание, тъй като то е нужно на всяко едно общество, смята доц. Мира Маркова:
Като историк ще започна с една фраза на Платон, че в едно общество се развива онова, което е на почит в него. Смятам, че образованието е на почит във всяко едно общество, въпросът е в какви измерения. Онова, което допуснахме да се случи с акредитацията на 52 или 53 висши учебни заведения, довежда до девалвация. Дори и Бил Гейтс иска да знае кой е, в крайна сметка, за да си добре реализиран човек, трябва да си дадеш сметка кой си и защо си такъв.
Хуманитаристиката има трайно присъствие в нашето общество, всяко едно общество се нуждае от хуманитаристи. Донякъде те са в периферията на общественото развитие, не са може би най-водещите, особено в съвремеността. Но това са личностите, които задават посоките, търсят решенията, ако им потърсят мнението биха дали и отговор как да бъде решен един или друг въпрос, изтъква доц. Маркова и добавя:
Ние реализирахме стабилен прием, с повишен интерес. Много мотивиран първи курс, може да не са драстично повече студенти, но с доста висок бал. Лауреати на олимпиади станаха наши студенти. Има повишен интерес към историята, търсене на пътя на етнологията и от друга страна, някои нови специалности, които пак са хуманиратни, но в една сфера на антропология, културология и социалните науки като хебраистиката, например, която реализира стабилен прием. Това е една дисциплина, която предоставя знания за историята, езика, културата на еврейския народ, също дава възможност за реализация на младите хора.
Нашите специалности география и геология в Геолого-географския факултет са едни от най-старите в университета. Имат голяма традиция. Редица кадри, които са завършили Софийския университет, намират работа в големи институции, в държавни институции, в частни фирми. Аз лично съм пътувал много по Света и в САЩ съм срещал хора, които са завършили моята специалност, обясни Калоян Цветков - асистент по География на населението и селищата, Геоурбанистика и Етно-религиозни конфликти.
Според асистент Цветков именно традициите, качествените преподаватели, акредитацията на универиситета, както и рейтинговата система, според която Софийския университет, се нарежда на челна позиция, са факторите, които определят най-старото висше учебно заведение у нас като най-предпочитан избор за образование у нас.
Целият разговор с доц. Георги Бърдаров, доц. Мира Маркова и ас. Калоян Цветков можете да чуете в звуковия файл.
Коментарното предаване на БНР-Радио София "Форум" се завръща. На осмия ден след изборите за 51-во Народно събрание, разбира се първата тема е обусловена от преживяното. Коментаторите Манол Глишев и Тодор Терзиев правят своите следизборни разсъждения и прогнози : Купуването на цяла парламентарна група никога досега не е..
Започна Европейската седмицата на фертилността , която се организира ежегодно в началото на месец ноември. Тази година целта е да се повиши осведомеността по отношение на донорството на гамети (полови клетки), както и да се подчертаят належащите нужди от законови разпоредби. Повече по темата разказа в предаването "Ритъмът на столицата"..
Форматите стават съществени като място за комуникация и послания на автори на съдържание и рекламодатели. Аудио и видеоподкастите се променят като специфика, позициониране и дължина. Сравнително нова за България е възможността, която дава Тик-Ток форматът. Това коментира пред БНР-Радио София Александър Хинков – изпълнителен..
Българознайко е проект, който с времето е намерил път към сърцата на децата. Но той не е сам в този път - зад детските книжки с българска история стои писателката Виктория Петкова, техните родители и учители, които разпознават Българознайко не просто като част от учебния процес, но и като начин, по който децата научават за българската..
Младата изпълнителка Елия Тодорова - Eliya, кани всички на първия си самостоятелен концерт в София на 5 ноември. На сцената с нея ще бъдат Даниеле Феббо (бас и аранжименти), Кристиан Желев (барабани), Николай Костадинов (пиано), Jeko (китара), Иван Йорданов (алт саксофон), Тодор Бакарджиев (тромпет), Гален Николов (баритон саксофон). Певицата казва,..
Девет фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в България, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ . "Напоследък постоянно ни връхлитат някакви кризи, от 3..
Националната галерия провежда безплатна образователна програма с фокус към деца, младежи и семейства . Целта на „Форми, изкуство в публична среда“ е приобщаване към визуалните изкуства чрез поредица от ателиета в “Квадрат 500”. Изкуствоведите от Националната галерия прилагат нестандартни и иновативни подходи за обогатяване знанията на..