Историята, която ще чуете, дори не се доближава до "Бременските градски музиканти" на Братя Грим, защото спасението за животните в повечето български зоопаркове е единствено старост и смърт, освен ако природозащитниците не дойдат навреме.
Оказва се, че не всички зоопаркове у нас са изрядни. Напротив - има доста проблеми с местата за публично отглеждане на животни. Повод за разговора на Добринка Добрева с Явор Гечев, от природозащитната организация "Четири лапи", стана състоянието на ловешкия лъв Дидо, чиято снимка се разпространява месеци наред в интернет със зов за помощ. На възрастния лъв може да се помогне само, ако от парка се откажат да гледат вече големи котки, тъй като "Четири лапи" инвестират в големите решения.
Проучването на организацията "Четири лапи" за състоянието на 20-те зоопарка в страната ще приключи през есента. Тогава ще бъде изнесена и подробна информация, при какви условия точно живеят големите животни. Целта на това изследване е да бъдат преброени едрите хищници и кои зоопаркове имат лиценз да гледат големи животни.
Издръжката на зоопарк е твърде скъпа и в нашата страна няма община, която да си го позволи, коментира Явор Гечев. Природозащитникът обясни и каква е новата концепцията за съществуването на зоопракове. Тя има образователна и научна функция, освен това предоставя добри условия за обитателите и посетителите - чрез нови технологии хората могат да се доближат до животните в естествена среда, без това да носи страх и опасност за двете страни.
Гечев даде добра оценка на зоопарковете в Добрич и София, от гледна точка на посетители - на Варна и Стара Загора, но примитивната картина в повечето български зоопаркове поставя много важен въпрос, на който Явор Гечев отговори с "не", а Вие как мислите: Имаме ли нужда от зоопаркове, след като по различни ТВ канали можем да видим животните в цялото им величие? И да не забравяме, че те не могат да говорят, но разбират, всичко разбират.
Още за състоянието на лъва Дидо и въобще за живота в зоопарк - чуйте в интервюто на Добринка Добрева с Явор Гечев.
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...