Бисерната пещера е открита преди около 3 години от няколко изследователи от Българското пещерно дружество. Дълго време съществуването ѝ се пази в тайна, за да бъде опазена от наплива на туристи и други посетители.
Самата пещера е изкуствено образувана в следствие на минни проходи, които геолозите използват за откриването на минерални ресурси, ценни за индустрията, обясняват спелеолозите. „Това е мястото, което е с изключително голямо находище от пещерни бисери, оттам идва и името на пещерата. Още по-любопитното е скоростта на минерализацията, вместо да се образуват за стотици хиляди години тези бисери, те се образуват за 60”, обясни Ваньо Гьорев член на Управителния съвет на Българското пещерно дружество.
Специалистите определят Бисерната пещера не като пещера, а като проучвателна галерия. „Мястото където се намира галерията в Родопите е доста уединено и ние не бихме искали то да се превръща в туристически обект, а да се използва предимно за научни цели“, коментира
Естествено, ние ще направим всичко възможно да популяризираме обекта, чрез снимки и видеа, но просто не е препоръчително да се влиза вътре, тъй като голяма част от тези образувания се намират по пода и по този начин те се унищожават“, каза обясни Димитров.
Българското пещерно дружество съществува от 3 години, в него членуват 125 пещерняци от 21 града от България и други държави като Германия, Полша и Китай.
Пещерняците, както сами се наричат от дружеството, от години искат да се въведе закон за опазването на пещерите в България.
„От много години нашата общност работи, правили сме проектозакони, които сме се опитвали да внесем в Народното събрание, така или иначе нищо не се е случило, но това остава една от основните грижи на българските пещерняци във връзка с опазването на подземното царство на България и ние ще продължаваме да се борим в тази насока“, заяви председателят на Българското пещерно дружество Камен Бонев.
В България до момента има регистрирани 6200 пещери, като голяма част от тях са картирани.
„Виж“ е дебютният авторски албум на Петър Терзиев и Вилизар Гичев от Uke Duo. Двамата работят заедно от около 10 години. Пред Радио София те споделиха, че още през 2017 г. са записали албум с укулеле инструментали, но „Виж“ е първият им албум, в който и музиката, и текстовете са авторски. „Музиката, която сега представяме е много различна. Аз..
Пет нови високотехнологични и оборудвани и свързани класни стаи отвориха врати с откриването на учебната година в самоковското основно училище „Митрополит Авксентий Велешки“. Те ще служат по различните учебни предмети – математика и информатика, биология и здравно образование, информационни технологии, природни науки. Това е вторият СТЕМ..
България се включва в създаването на създаването на първия Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект (ИИ) с общо предназначение (general-purpose AI). Институтът GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ е част от Работната група . Инициативата е на Европейската служба за ИИ - център на експертния опит в областта на ИИ съгласно..
Чрез форум, изложба и трансформация на вътрешния двор на УАСГ до 6 октомври може да бъдат разгледани историята и проблематиката на архитектурното образование у нас. Събитието е озаглавено "Education works" и е инициативата на фондация „Underschool“, която работи за подобряването на архитектурното образование чрез изследвания, намеси и..
На 1 октомври, струнни квартети № 1, ор.7 и № 4 на Бела Барток ще звучат на сцената на столичен клуб в изпълнение на Art&Shock String Quartet. Квартетът обединява млади музиканти от Симфоничния оркестър на БНР, камерен ансамбъл “Софийски солисти” и частни артистични организации. Проектът “Bartók Gothic” е посветен на красотата на струнните..
Програмата е интересна и предизвикателна. Интригуваща, защото включва творба от сравнително непознатия у нас немски композитор от полски произход Филип Шарвенка, а предизвикателен – защото първото трио на Брамс (макар и написано, когато той е бил едва на 20 години) е мащабно „като катедрала“ по думите на пианистката Рада Чомакова, дългогодишен..
Случай на западнонилска треска е регистриран в София. Това сочи справката на Столичната здравна инспекция за седмицата 23-29 септември. Според информацията на СРЗИ през този месец са потвърдени 15 случая на заболяването в столицата. През изминалата седмица са регистрирани и три случая на лаймска борелиоза, 6 случая на скарлатина, 7 случая на..