Проф. Пламен Павлов: Левски остава неразгадан 180 години след рождението си

Левски остава неразгадан 180 години след рождението си, казва историкът проф. Пламен Павлов пред БТА. Преподавателят във Великотърновския университет, посочи, че годишнината е повод да се потърсят отговори на важни въпроси, свързани с личността на Апостола на свободата, с посланията и убежденията му - голяма част от които остават неразтълкувани. Проф. Пламен Павлов, автор на книгата "Левски: Другото име на свободата", едно от последните изследвания, посветени на Васил Левски.

Според проф. Павлов Левски и неговите възгледи ще бъдат непоклатима истина в общественото съзнание на българите. Прогнозата му е, че който и да се опита да разклати тази увереност ще претърпи неуспех. Причината, според историка е, че Левски, със своите тези и действия е визионер. Той очертава перспективите пред едно угнетено, но жадно за свобода общество и дава "ключовете" това да бъде реализирано. Изписаните страници за него са хиляди, но и в днешно време той все още не е разгадан и разтълкуван, както не е бил разбран дори от своите най-близки съратници и съвременници, отбеляза проф. Павлов.

Историкът припомни, че характеристиките на Левски като човек са изведени на преден план от големи изследователи като Димитър Страшимиров, Иван Унджиев, Николай Генчев, Мерсия Макдермот, покойният вече професор Иван Стоянов от Великотърновския университет, ловешкият историк Иван Лалев, Пламен Митев, Цветана Павловска, Дойно Дойнов и много други историци. Въпреки изписаните страници има неоткроени аспекти, които могат да обяснят защо Левски остава безспорна фигура в българската история, посочи проф. Павлов. Според него Левски е лидер на българската средна класа и на най-перспективните слоеве от обществото през Възраждането.

За тогавашната българска средна класа е било важно образованието, както светско, така и религиозно. Васил Левски е получил своето образование от най-големите учители в първата половина на 19 век. Неговият вуйчо Васил е бил таксидиот. По определението на академик Иван Радев таксидиотите са били културни апостоли, които странстват не само, за да събират помощи за манастирите, но и разнасят книги и култура, припомни проф. Павлов. Хилендарските таксидиоти, какъвто е бил вуйчо му, са имали най-големи заслуги за възстановяването на българската култура. Такива "апостоли на културата и паметта" са били Паисий Хилендарски, Иларион Макариополски, Неофит Бозвели и много други.

Левски започва своето образование в класното училище в Карлово. По-късно, когато вуйчо му е бил преместен в Стара Загора, Васил Левски започва да учи в Светиниколското училище, което било на много добро ниво, с много изявени за времето си учители. Сред тях са Атанас Илиев и Тодор Шишков, които дават първите сериозни уроци на бъдещия апостол, отбеляза проф. Павлов. Той смята, че идеята за републиката като форма на управление на една бъдеща освободена държава, той "попива" от младия търновски учител Тодор Шишков.
В Стара Загора Левски се обучава и за свещеник. Бил е частен ученик на Райно Попович, знаменит учител, образовал Георги Раковски и братята Евлоги и Христо Георгиеви, припомни историкът и отбеляза, че когато Левски се замонашва 80-годишният Попович не крие недоволството си от този факт, прогнозирайки, че младият Васил има по-големи перспективи.
При такива учители със сигурност Левски е знаел за принципите на Атинската демокрация, за прогресивните европейски идеи, защото тогавашното образование е давало не само обща подготовка, но и е насочвало будните деца към актуалните идеи в тогавашния европейски свят, тезата на Левски "да бъдем равни с другите европейски народи" идва от образованието му през този период, каза проф. Павлов.

През 1863 година, когато се връща от Първата българска легия, Левски за около шест месеца изкарва учителски стаж при големия учител Йоаким Груев в Пловдив, след което отива като учител във Войнягово, каза историкът. Всички тези факти водят до извода, че Апостолът на българската свобода е имал много добро образование за тогавашното време, но е останала нереализирана мечтата му да го доразвие в чужбина. Проф. Пламен Павлов подчерта, че е важно да не се подценява ролята на българското учителство от този период, защото Левски е пример за добро образование, получено при добри учители, формирали лицето на българското Възраждане.

Левски е силно вярващ човек и остава такъв до края на живота си, посочи историкът. Според него решението на Апостола да служи на бога е еквивалент на службата му за свободата на България. За него това решение е със силата на мисия, дошла като религиозно просветление, смята изследвачът. Като монах Левски се е възприемал като самотен воин. За него монашеството не е път за спасяване на себе си, а за спасяване на ближните, така както правят големите християнски апостоли, смята историкът. Той уточни, че Левски много често използва библейски изрази и се влияе от стилистиката на апостол Павел, примерно изразът: "Ние сме във времето и времето е в нас".

Левски е воин. Той самият се самоопределя като такъв в опита си за стихотворна автобиография. "Юнак от българска майка аз роден съм", посочи проф. Павлов. За участието си в Първата легия той се е готвил много старателно, бил е великолепен стрелец. Във Втората легия, замислена като Българска военна академия - 1867-68 година, той е трябвало да бъде един от офицерите за бъдещото въстание. Запазените записки са доказателство за старанието му при подготовката.

Изумителна е визията на Васил Левски за бъдещата революция, посочи историкът. Той е твърдял, че въстанието трябва да се състои през зимата, а не през пролетта и е водил сериозна полемика с Филип Тотю и Панайот Хитов, защитавайки тезата си. Идеята му е била въстанието да бъде в градовете, не в Балкана, по подобие на Френската революция. В това отношение е бил силно повлиян от тогавашната съвременна военна наука. Предвиждал е барикади, укрепени пунктове, лагери в планините.

Зимата според него е по-подходящият сезон, защото турската армия ще се предвижва много по-трудно и снабдяването й ще е по-трудно. Другата причина е, че през зимата са се завръщали мъжете от гурбет и броят на тези, които са били в освободени държави и знаят за какво става дума е много по-голям, обобщава данните от различни източници историкът.

Левски е смятал, че е нужна дълга планомерна подготовка в цялата етническа територия на тогавашна България. Същественият момент е изграждането на комитетска мрежа, която не е съществувала до момента. Димитър Общи в следствената комисия в София свидетелства за тази стратегия. Апостолът на свободата е настоявал, след приключване на въоръжаването, да се организират две събрания - едното в Букурещ, другото в България.

Според проф. Павлов събранията трябвало да формират състав на делегацията в Цариград. Нейната цел е да настоява пред султана на българите да бъдат дадени правата, които се полагат по Гюлханския хатишериф, подобно на гърци и сърби. Всъщност те е трябвало да настояват за автономия. При отказ - вдигане на въстание, което вече е подготвено. На практика Априлското въстание е повторение на замисъла на Левски, отбеляза специалистът.

Апостолът е настоявал за пълен суверенитет. В свидетелствата на Иванчо Хаджипенчович се посочва, че когато започва разглеждането на писма и документи, след залавянето на Левски, "следователите с ужас установяват", че става дума за "вътрешна българска работа", срещу която Русия била против, каза историкът. Това опровергава теорията, че Русия провокира българите да въстанат чрез Сърбия, отбеляза проф. Павлов. Според него думите на Граф Игнатиев, че всичко е "завършило благоприятно" е заради изхода от процеса, който не въвлича и не набеждава Русия за участие в революцията.

Когато говорим за Левски, винаги се появява въпросът "кой предаде Левски", посочи историкът. Неговият прочит на историята е, че Левски не е бил предаден. Левски е жертва на шпионажа в Турската империя. Имперската хазна не е жалила пари за армията и разузнаването. Тайните служби на Османската империя са били изградени по германски образец. Ръководител е германецът Шнайдер ефенди, припомни проф. Павлов.

Той цитира ловешкия историк Иван Лалев, който със своите изследвания доказва, че турската администрация на Дунавския вилает е имала специален план как да залови Левски. Планът е включвал професионални шпиони по следите му и устройване на различни капани. Левски е знаел за това и се е измъквал изключително ловко. При залавянето му в Къкринското ханче вече е имало страшно много събрана информация и случилото се е било неизбежно, смята историкът. Проф. Павлов твърди, че при тази ситуация не може да се говори за предателство, а за факта, че цялата държавна машина е хвърлена срещу Апостола Левски.

Другият голям въпрос е "защо не е бил освободен от своите съратници". Отговорът на историка е, че когато е бил заловен Левски, революционерите не са знаели кой от апостолите е пленен. В Търново са мислили, че става дума за отец Матей Преображенски. При влизането на талигата, в която е бил окован в града, са го охранявали 150 въоръжени конници от турската войска.

В Арабаконашкия проход го охраняват 250 души, а преходът е бил през нощта, което е доказателство за организацията и изключителните мерки за сигурност при операцията на турските служби, посочи изследвачът. Той подчерта, че при залавянето и целия период на ареста Васил Левски е бил третиран като политически водач. Властта е била наясно за изключителното му влияние и не е била сигурна в изхода на процеса.