Домът на музиката - едно нестандартно запознанство с Виена

публикувано на 01.07.17 в 18:30

Снимка: hausdermusik.com

Музеят разполага с изложбена площ от 1500 кв. м и е посещаван от над 230 хил. души

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Във Виена има двеста и двайсет музеи. От седемнайсет години един от тях е Домът на музиката, който се помещава в сграда на 500 г. През XVI в. тя е императорска леярна, два века по-късно става дворец на ерцхерцог Карл, а след преустройство и инвестиции от над 60 млн. евро през юни 2000 г. е превърната в Дом на музиката.

Музеят разполага с изложбена площ от 1500 кв. м и е посещаван от над 230 хил. души годишно, факт, който го нарежда в топ 10 на най-посещаваните музеи в австрийската столица. Домът на музиката е оборудван с интерактивни инсталации, които са разработени специално за него, а свързващият елемент в тях винаги е музиката и звукът.

Сред тях са игра на зарчета „Валс“, Соносфера, Бисери на времето. Тук се помещава музеят на Виенската филхармония, а третият етаж е запазен за големите представители на музиката, като Щраус, Моцарт, Бетовен, Малер.

Посетителите могат да се докоснат до музикалните инструменти и даже да ги изпробват. Една от големите атракции е виртуалният диригент, който отвежда гостите на музея в мобилно пътешествие в света на музиката.

В музея има и концертна зала с 1500 места, а друга негова особеност е работното му време - от 10 до 22 ч., без почивен ден. Домът на музиката присъства във всички социални мрежи - Facebook, Twitter, Instagram, а интерактивното приложение на осем езика позволява на виенчани да го „посещават“, без въобще да стават от дивана в хола си.

Всяка година приложението е сваляно над 40 000 пъти. Музеят обновява уеб страницата си на всеки две години и регистрира около 20 000 посещения на месец.

От 15 години директор на Дома на музиката е Симон Пош. По думите му амбицията на екипа на музея е да представи композиторите от тяхната човешка страна, без да бъдат идеализирани, защото те също са били хора.