Всъщност празникът на тетевенската саламура ме накара да се завърна в града. Макар че аз не съм почитател на саламурената рибена чорба, тя беше „звездата“ на централния площад „Сава Младенов“.
От местните хора разбрах, че честванията се провеждат през последните 2 години, а самата чорба е перфектното мезе за ракия. Цветът ѝ е червен, а вкусовете преливат в дъга от люто, кисело и солено.
Един от най-големите щандове, които предлагаше безплатната местна супа на посетителите, беше на Пожарната служба.
Предупредили сме тукашните да внимават какви ги вършат днес, защото нямаме намерение да им работим на празника. - ми казаха огнеборците с усмивки на лицата... За радост, не се и наложи.
Още от рано сутринта площадът се препълни с хора от цяла България, привлечени от красивата природа, празничната програма и саламурата. Песни, танци и много истории от минало и настояще повдигаха духа на посетителите.
Заместник-кметът на Тетевен - Борис Врабевски, ми разказа интересни моменти от историята региона и сподели радостта си, че този празник събира толкова много хора от всички точки на страната вече втора година. Според него това е начинът културата и традициите на града да бъдат запазени, а заедно с тях и духът на местните завинаги ще остане жив.
Научих, че Тетевенският край е бил населен от много древни времена. Някои хора смятат, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други мнения пък името произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. В миналото в града се развивали 27 вида занаяти, а тетевенските търговци били много успешни и познати навсякъде.
Градът е бил наричан „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен). Абаджийство, кожухарство и резбарство са само част от занаятите, с които областта е била известна. Риболовът пък и до ден днешен си е ежедневно занимание. През 1801 г. Тетевен е бил нападнат от кърджалии и бил почти напълно опустошен и изпепелен. Той успял да се съвземе през 50-60-те години на XIX век, когато се превърнал в един от занаятчийските центрове на България.
Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници. Местата в околността, които си заслужава да посетите, са историческият музей, Гложенски манастир, парк за приключения „Адреналин“, водопад Скока. Подходящи за разходка са близките екопътеки. Можете да се скриете от горещото време в няколко пещери – Съева дупка, Драганчовица, Моровица.
За Тетевен има още много да се каже, но нека завършим с цитат от писателя Иван Вазов, посветен на града: Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.
Записите и снимките са на Луиза Лазарова.
През следващото денонощие метеорологичната обстановка в южната половина от страната ще остане усложнена. С временни прекъсвания снеговалежите ще продължат, като значителни ще бъдат в Рило-Родопската област, Странджа и Сакар, а слаби - в Предбалкана, съобщиха от НИМХ. Без валежи ще бъде в Дунавската равнина. Вятърът ще се ориентира от североизток - ще е..
Днес "Радиокафе" гостува на Община Цариброд – Република Сърбия. Какви ще бъдат предизвикателствата пред българите, които живеят тук през новата година? Това е поредното съвместно предаване на Радио Телевизия Цариброд и Радио София. Зоран Джуров – Председател на Общински съвет Цариброд е първият ни събеседник: "Глобално нещата не са се..
На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Историята на българското радио обаче се заражда и оформя още..
Разговорът е с Анатолия Тодорова - уредник в Историческия музей “Свищов” и член на УС на Международна фондация “Алеко Константинов”: "Няма друг българския писател, останал с малкото си име, като наш съвременник и приятел. По неговото време Свищов е градът на първите неща. Гражданите в ежедневието си се радват на балове, приеми. Парите са се влагали..
Легендарният поборник, войводата Филип Тотю е имал богат и вълнуващ любовен живот, въпреки строгите правила за хайдутина - да не прескача дувари и да не ходи по жени, нито своя, нито чужда. Точно тях Филип Тотю не спазвал. Той имал три съпруги, съдили са го за двуженство, с последната си жена се събира, когато той е на 65, а тя - на 29...
Националната галерия „Квадрат 500“ представя 21 графични листа на Пикасо, тематично свързани с негови и на други автори литературни текстове, с лични преживявания и прозрения. Подробностите - от Калин Николов, уредник на фонд „Чуждестранна графика“:
Нели Симеонова, изпълнителен директор на компания „Антарта“ за възобновяването на производството на оригиналната българска космическа храна. Техният партньор, Институтът по криобиология и хранителни технологии трети в света е произвеждал космическа храна, а екипът на "Антарта" предлага висококачествени продукти за кратки и дълги пътувания в Космоса,..