Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Иво Кременски: Трябва да се прави разлика между генетична болест и предразположеност

Човек се разболява, ако се наруши балансът между микробиома, който е под влияние на околната среда, и нашите гени, които произвеждат белтъци

| обновено на 07.06.17 в 20:38
3
Проф. Иво Кременски
Снимка: Ани Петрова, БНР
В Часът на здравето този път говорим за гени, генетика и генетични изследвания. Наш събеседник е корифеят на българските генетични изследвания, дългогодишен национален консултант и ръководител на Националната генетична лаборатория, в момента е представител на Лабораторията по геномна диагностика към Медицинския университет – София.

Ето какво обясни проф. Кременски за слушателите на Радио София:

Какво означава геномна диагностика и геномика?

Това у клон от медицинската генетика.

При досегашните изследвания обикновено се проследяваше определен ген, търсеха се конкретни мутации, а това понякога е дълго и скъпо начинание.

Докато геномиката е подход при който се изследват едновременно всички известни гени (5000) или 10-20 панели, в зависимост от показателите. Самото изследване е за един ден.

Условието е да разполагаме с достатъчно голяма база данни, за да са насочим по-точно кои мутации да изследваме. Ние сравняваме с европейски, с международни данни, но трябва да имаме български.

Изключително важно (и по-продължително време) е
разчитането на резултатите.

При всяко изследване съществуват хиляди варианти и трябва да се направи връзката и да се разбере кои от мутациите са свързани със заболяване, кои не са и кои – напротив – дават предимство на индивида. А има и хиляди, чиято роля още не е известна.

Необходим е национален генетичен регистър  на болните, национална ДНК банка. Предлагаме и ще бъде пуснат доклад за създаване на Национална програма за генетични изследвания.

Тя включва информиране, консултиране, скрининг за оценяване на рискове от заболявания, диагностика и ако трябва – лечение, както и проследяване на страдащия и семейството му. Иначе безразборното и без нужда изследване може само да предизвика безпокойство и да повиши разходите.

България единствена в ЕС няма национална програма за диагностика и профилактика на генетичните болести.

Има Наредба 26, която субсидира 8-те лаборатории към университетските центрове, но това не е достатъчно.

Национален генетичен регистър не означава списък на болните от дадено заболяване (ние и това нямаме). Генетичните болести са над 7000, поне 160 са диагностицирани, другите са много редки. В генетичния регистър трябва да има и други данни, извън медицинските - за начина на живот на съответния пациент, за околната му среда, за семейството му… Отделните елементи (данни) трябва да се свържат, защото не всичко е в гените.

Какво точно означава генетична болест?

Това е болест, която – при наличието на съответната мутация – не можем да избегнем, независимо от условията на околната среда е начина на живот. Тези фактори могат да повлияят само на тежестта на заболяването или на това дали ще настъпи рано, или ще бъде отложена.
Фактически само 10% от раковите и сърдечносъдовите страдания са генетични. Другите 90 на сто са предразположения.
При генетичното предразположение са засегнати множество гени, но за да се развие болестта, задължително трябва да въздействат фактори на околната среда.

Когато научим за генетично предразположение, ползата е, че можем да се дисциплинираме и да живеем по-здравословно. От друга страна пък може и да ни стресира.

СнимкаВ момента в България е осигурено изследването на всички новородени за 3 лечими заболявания. На бременните пък е осигурено безплатно изследване в 12-14-а седмица за предотвратяване на най-честите хромозомни болести – Даун и още 5-6, нека жените да не чакат 15-20-а седмица. В момента се изследват не повече от 24 000 жени, вероятно защото другите не са информирани.
Има въпросник на нашия сайт, може хората да отговорят на тях и ако са в по-отдалечен край на страната – има начин да не идват в София.
По-трудното е да се намери някой от 19-те специалисти по медицинска генетика (за страната са необходими поне 70), които могат да дават консултации, да тълкуват правилно резултатите. Изходът е въвеждане на телегенетика.

Около 1,5% от ДНК са 20 000 гени.  Останалите проценти от огромния геном – около 6 милиарда информационни единици във всяка ДНК, допреди 10 години не знаехме за какво служат. Оказа се, че там има безброй регулаторни места. Регулаторният регион включва и задава скоростта на работа на даден ген.

Гените са устойчиви. Те не се променят, например от околната среда. А регулаторните региони са непрекъснато под натиска на околната среда. Ето ви връзката. А 20-те хиляди гени дават информация за производството на над 1 милион белтъка.

В последните години изненадващо стана ясно, че човек съдържа 10 пъти повече ДНК и геноми от над 1000 вида микроорганизми, с които съжителства непрекъснато.

Ако се наруши балансът между микробиома, който носим и който също е под влияние на околната среда, и нашите гени, които произвеждат белтъци, се достига до заболяване.

Под 1% от редките болести се лекуват, а парите, които се изразходват за болните са огромни. 98 млн. лв. се дават за лечение на няколко стотин заболявания. В същото време за профилактика се отделят 2 млн. лева.

В момента има около 240 лекарства, повечето за ракови заболявания, които обаче са ефективни само при определени генетични характеристики. Тук силата е на генетичните изследвания – чрез тях да се види кога, при кои случаи ще има ефективност скъпото лечение и да се избегнат страничните ефекти, когато няма да има положително повлияване.

Чуйте разговора на Георги Нейков с проф. Иво Кременски.
Очаквайте и продължение на темата в някое от следващите издания на здравното предаване.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35