Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великден между канона и суеверията

Снимка: pixabay.com
Как се преплитат народните вярвния и християнството по време на Великденските празници? Отговорите на този въпрос потърсихме днес в нашата "Радиоприемница" заедно с богослова доцент Костадин Нушев.

По принцип приемането на християнството не е еднократен акт, това е един бавен процес на християнизация, започва още в Римската империя, разказва доцент Нушев.

До края на 4 век християнството е една от религиите в Римската империя и имаме един процес на съжителство между християнството - една нова монотеистична религия, и другите езически политеистични религии. Така че още през Късната античност може да се каже, че започва един процес на синкретично свързване на определени елементи.

Ранното християнство обаче е по-устойчиво и неподатливо на влияние. След обявяването на християнството за официална религия, големи маси хора започват да се приобщават към Църквата. Това от своя страна, според изследователите на църковната история, води до снижаване на каноничните норми и смесване с част от традициите, които присъстват в тогавашната Римска империя.

Доцент Нушев дава и пример в тази посока. Константин Велики,  преди да стане християнин, е бил поклонник на култа към Слънцето. И много изследователи считат, че изворът на празника Рождество Христово, който съвпада със Зимното слънцестоене ,или един култ към непобедимото слънце, е проява на синкретизъм. Но е много важно какъв смисъл се влага във всички тези универсални символи.

Кои от традициите ни, свързани с Великденските празници, са канонични, и кои плод на народните вярвания - вижте във видеото .




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Яна Спиридонова и Роман Михайлов

Ефирните Ян и Ин

В ефира на неделното Радокафе продължаваме да ви представяме гласовете на „Радио София“. Ред е на ефирната двойка Яна Спиридонова и Роман Михайлов, но не като водещи, а като хората, които слушателите не познават: Яна:  "Олеле, станаха 18 години. По случайност стана. Нямам проблеми да работя каквото и да е. Кандидатствах, нямах търпение, беше по..

публикувано на 20.04.25 в 11:55
с.Долна Секирна, Великден

Да бъде светлина

Кръст от светлина и светлина след кръста. С тази снимка, подарена ни от един от основателите на 12+3 на БНР, Георги Папакочев, желаем добро начало на Светлата седмица!

публикувано на 20.04.25 в 11:35

Огънят като начин да бъдат разрушени стените, които ни скриват

От 17 април до 2 май Италианският културен институт в София в сътрудничество със Столична община и Сдружение Network Italia Bulgaria ни канят на изложбата „Метаморфозис” на художника Фернандо Де Филипи. Олга Георгиева от Сдружението ни въвежда в нея: "Историята е малко дълга. Художникът беше гост на първото ни събитие в Милано и там се роди мечтата..

публикувано на 20.04.25 в 11:25

Дарения и духовност

По традиция всяка година на Велики Четвъртък, Народно читалище "Иван Вазов-1928" в село Нови хан отбелязва пролетните празници - Лазаровден, Цветница и Великден с празничен великденски концерт. За програмата на концерта, състоял се на обновената сцена разказва още председателят на читалището в село Нови хан, Сашка Ненова: Тазгодишният..

публикувано на 20.04.25 в 10:45
С адв. Пламен Димитров

С червено яйце, огряно от слънцето

Гостуваме на адв. Пламен Димитров и баба Лена в с. Друган , говорим за традициите и обичаите на Великден, за ценностите в българското семейство : "От 2019 живея в с.Долни Раховец. Реших да напусна родния си град София, тук е близко до София. Във всяка къща има минерална вода, единият от 9-те извора захранват селото с минерална вода. Зарибихме..

публикувано на 20.04.25 в 09:53

От Копривщица до София

Разговор с Боян Бочев за три копривщенски рода, които ще бъдат представени: "Отговорността да говориш за тези хора е огромна. Нашият род от майчина линия е от Копривщица. Открих данни за рода ми около 1844, а може би и от по-рано. А сега - Дебелянови, Палавееви и Маджарови. Всички говорим за Димчо Дебелянов, той е бил изключителен бохем, нищо че го..

публикувано на 19.04.25 в 16:00
Любомир Пипков

Историята оживява - Любомир Пипков, действие първо

Слушаме Любомир Пипков от Златния фонд на БНР - гласа му и музикални откъси от негови произведения. Говорим за композитора с проф.Юлиян Куюмджиев, преподавател в НМА и автор на книга за него, както и с внучката му, актрисата Ани Вълчанова: "Музиката му трябва да звучи по-често, изразил е себе си чрез нотите. В медиите и в концертните зали -..

публикувано на 19.04.25 в 14:55