Великден между канона и суеверията

По принцип приемането на християнството не е еднократен акт, това е един бавен процес на християнизация, започва още в Римската империя, разказва доцент Нушев.

До края на 4 век християнството е една от религиите в Римската империя и имаме един процес на съжителство между християнството - една нова монотеистична религия, и другите езически политеистични религии. Така че още през Късната античност може да се каже, че започва един процес на синкретично свързване на определени елементи.

Ранното християнство обаче е по-устойчиво и неподатливо на влияние. След обявяването на християнството за официална религия, големи маси хора започват да се приобщават към Църквата. Това от своя страна, според изследователите на църковната история, води до снижаване на каноничните норми и смесване с част от традициите, които присъстват в тогавашната Римска империя.

Доцент Нушев дава и пример в тази посока. Константин Велики,  преди да стане християнин, е бил поклонник на култа към Слънцето. И много изследователи считат, че изворът на празника Рождество Христово, който съвпада със Зимното слънцестоене ,или един култ към непобедимото слънце, е проява на синкретизъм. Но е много важно какъв смисъл се влага във всички тези универсални символи.

Кои от традициите ни, свързани с Великденските празници, са канонични, и кои плод на народните вярвания - вижте във видеото .