"Храната е много важна за протичане на всички процеси в човешкото тяло. Тя има две основни биологични роли - енергийната стойност и строителен материал, както за растежа и развитието на младия човек, така и за възстановяване и обновление на клетките в организма на зрелия човек", каза в студиото на Радио София проф. д-р Донка Байкова.
Храната обаче е и фактор, който моделира заболеваемостта през последните години
"Тези заболявания, които преди две десетилетия изместиха инфекциозните болести, се наричат вече хронични незаразните болести. Преди 10-тина години бяха болести на цивилизацията, след това терминът стана социално значими болести, после хронични болести, свързани с храненето, а сега само хроничните незаразните болести, защото те винаги са свързани с грешки в храненето. Това са сърдечно-съдовите заболявания, метаболитните проблеми - високи нива на холестерол, атеросклерозата, инсултът, коронарните смущения, ракът на дебелото черво, на млечната жлеза, диабетът и затлъстяването", каза проф. Байкова. По думите й, за болните се налага задължително корекция в храненето. А здравите хора трябва да се предпазят от тези заболявания.
И можем, и не можем да се предпазим от вредните храни
"Дори да изберем здравословен начин на хранене на семейството, няма да можем да реализираме всичко на практика. Дори и да избираме натурални продукти - охладена риба, картофи, ориз, боб, леща, яйца, но самите те, за да са на пазара, също са обработени по някакъв начин. Тогава трябва да избираме био продукти, но и за тях не сме сигурни", каза специалистът. По думите й, цената им в търговската мрежа е доста по-висока, но не можем да сме сигурни дали даден продукт е наистина "био".
Проф. Байкова отбеляза третирането на животните с антибиотици и хормони, за да има млеконадой, или за да не боледуват от мастит. Остатъчното месо е минало карантинния период, т.е. животните са освободени от тях. И въпреки това не можем да бъдем сигурни.
"Редица наши тревоги могат да ни направят песимисти и да ни доведат до крайност. Но ще кажем: да, човешкият организъм има свои предпазни механизми. Той е една съвършена биологична система и може да се справи с различни неща".
Трябва да търсим по-малкото зло
"Да се храним разнообразно, по възможност с по-натурални продукти, а не технологично обработени, където непременно ще са добавени Е-та, които подобряват технологичния процес", каза специалистът. Това са оцветителите, които подобряват външния вид; консервантите за удължаване на срока на трайност и за предпазване от опасни бактерии; антиоксиданти, за да не гранясат мазнините; подсладители за по-добър вкус; емулгатори; минерални соли за цвят; натриев нитрит при колбасите, без който колбасите ще са с жълтеникав цвят и по-кратък срок на годност. По думите на проф. Байкова, в ХХI век да говорим,че е възможно изцяло без технологични подобрители в храните е невъзможно.
За всички групи технологични добавки (Е-та) има определени допустими нива, които се контролират от Органа по безопасност на храните за европейските страни. Но никой не е направил научно проследяване и проучване какъв би бил ефектът, ако в един прием на храна консумираме например 11 или 15 Е-та, и то с висока концентрация, т.е. към горна граница на тяхната допустимост.
Защо е важно да четем на етикетите и какви храни да изберем - чуйте в разговора с проф. Донка Байкова в прикачените звукови файлове!
Освен богатото културно-историческо наследство, наличие на минерални извори и природни дадености, районът около Община Кюстендил , а и самият град, привличат през последните години и с тематично организирани събития. Пред БНР-Радио София и Златина Петкова Николай Брънзалов , гл. експерт в отдел „Туризъм“ в общината, увери: "Освен..
Жител на големите градове, между 30 и 65 години, с висше образование и по-добри материални и социални възможности - такъв към момента е профилът на индивидуалния дарител в България според данните от национално представително социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено по поръчка на Българския дарителски форум ( БДФ ) и..
На 29 март ще бъдат връчени Годишните музикални награди “Златни патета 2025”, които се организират от столичен клуб. Селекцията е на активно отличили се през годината изпълнители. На сцената ще излязат някои от най-популярните български артисти, които ще връчат отличията. В отделните категории призове ще поднесат Маги Джанаварова, Мария..
Режисьорът Валентина Ганева вече много години живее отвъд океана. По време на деветото издание на София Филм Фест тя е в България, за да представи своя филм “Шиндлер – архитект на пространства“ , а също и като част от журито за документални филми. "Шиндлер – архитект на пространства“ проследява историята на архитекта Рудолф Михаел..
С кратко блокиране на движението по бул. "Цар Освободител", в близост до Българската народна банка, тази сутрин се проведе протестът на служители от публичния сектор, които настояват за увеличение на възнагражденията им. Организираната от КНСБ акция, обедини работещи в редица структури от държавното управление, транспортни дружества, както и..
Тази вечер Националната класация БНР Топ 20 ще раздаде своите Годишни музикални награди за 2024 г. Събитието е в столичния клуб City Stage от 19.30 часа. Свои песни ще изпълнят Мария Илиева, Любо Киров, Jeremy?, No More Many More и Валери Йорданов, ТОМА, Славин Славчев и Марта Цветкова, Funkilicious, Ерсин, GABO, Ася Ганкова, Дани Илиева и..
Когато говорим за хакатон, всичко е много бързо, в рамките на определени часове, но когато говорим за дезинформацията и нейното разпознаване, това е процес. Първият в България “бавен хакатон“ – DisInfoHack 2025 ! Заедно срещу дезинформацията!” се провежда в Софийския университет. “Хакатонът е една страхотна възможност да се срещнат млади хора с..