Доц. Димитър Терзиев: Родители и специалисти трябва да помагат на децата с аутизъм да осъществят своя потенциал

публикувано на 18.03.17 в 15:30

Доц. д-р Димитър Терзиев

Снимка: Александровска болница

Доц. д-р Димитър Терзиев за диагностиката на аутизма

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Доц. д-р Димитър Терзиев за терапията

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В България няма точна статистика за броя на децата с разстройства в аутистичния спектър, но той е близък до европейския - от едно на 100 до едно на 200 деца. Разпознаването им на ранен етап и насочването към терапия са основна цел на проект за развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм на здравното министерство, ръководен от специалистите от Александровска болница, който стартира миналата година и продължен през тази след реализирани икономии.

В "Часът на здравето" разговаряхме с доц. д-р Димитър Терзиев, завеждащ Дневното отделение в Клиниката по детска психология "Св. Никола" в болницата, който участва в проекта. Доц. Терзиев има над 30-годишен стаж в детската психиатрия, специализирал във Франция и Швеция. Има значителен клиничен опит при психичните разстройства и проблеми от различни възрастови периоди на детството и юношеството, както и при екипното организиране на работата в детската психиатрия. Той е член кореспондент на Американската академия по детско-юношеска психиатрия.

Ако детето има аутизъм, до 3-годишна възраст вече има дефицити в поведението

При част от децата първоначалното развитие е в рамките на очакваното и в даден момент започват да губят някои способности - започват да проявяват повече интерес към отделни предмети, отколкото към родителите. Тази промяна е най-честа след навършване на една и преди 2-годишна възраст.

По проекта се работи с два инструмента, определяни от експертите в сектора като „златен стандарт“ в диагностиката на аутизма. Детски психиатри и психолози са обучени в използването на новите за страната ни диагностични инструменти: ADOS-2 или система за наблюдение на деца с аутистично разстройство, което представлява съвкупност от модули за различни възрасти и определени проби, които се правят на детето от всички професионалисти по строго определен начин, като се отчита реакцията на детето, което вече говори на специалистите има ли аутистични дефицити. Вторият инструмент ADI-R се свежда до въпроси към родителите.

"Родителите обикновено изчакват, надявайки се, че това ще отмине от само себе си. Понякога искат съвет от личния лекар. По наше виждане общопрактикуващите лекари не са подготвени, което не е тяхна вина. Често родителите казват, че личните лекари ги успокояват, че това ще отмине, че става дума за момче и че момчетата например проговарят по-късно. Вероятно това не важи за всички общопрактикуващи лекари, някои са по-запознати. Но родителите са по-информирани и сравнително рано сигнализират, че при детето има нещо и искат консултация и това се дължи и на медиите, които популяризират проблема", коментира доц. Терзиев.

Първоначално трябва да бъде уточнена диагнозата

"Това трябва да е достатъчно вещо и сигурно извършено. Трябва да бъде направено от екип, който най-малко включва детски психиатър и психолог. Разговорът с родителите, поднасянето на информация за диагнозата, работата и с тяхната болка, защото те знаят, че това е повече или по-малко пожизнено, е много съществен и трябва да се направи с чувствителност към преживяванията на родителите. Следващата стъпка е правилното насочване към продължителни грижи и интервенция, които обикновено не са в системата на здравеопазването", отбеляза доц. Терзиев.

В София има два центъра, създадени с подкрепата на Столичната община специално за лица от аутистичния спектър, за тяхната интеграция и социализация. Има и алтернативни места. Важно е и документалното осигуряване за децата, така че да могат да ползват допълнителни услуги.

Психологичната оценка е много важна за преценяване на потенциала на детето

"Има деца с аутизъм, които функционират много по-добре познавателно, интелектуално, развиват реч и могат в много по-голяма степен да се обучат и да се ограмотят. На другия полюс са деца, които не проговарят и имат нужда от повече помощ в социални центрове, където да усвоят един минимум на безопасно поведение и самообслужване. Ранната роля на психолога в подходящото насочване на родителите е много важно", отбеляза доц. д-р Терзиев.

Децата от аутистичния спектър са много различни едно от друго

"Някои имат много по-висок потенциал за развитие. Работата на родителите и специалистите, които работят директно с детето, е да помогнат то да осъществи максимума от своя потенциал на развитие. Родителите трябва да имат надежда, която да е реалистична надежда. Най-добрият вариант е, когато успеят да приемат, че детето има такъв дефицит, че ще се развива, но се очаква да има и някакви ограничения", каза детският психолог.

Още от разговора с доц. д-р Димитър Терзиев - чуйте в прикачените звукови файлове!

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Доц. Димитър Терзиев: Родители и специалисти трябва да помагат на децата с аутизъм да осъществят своя потенциал

БНР подкасти:

"Форум", 10.01.25: Мълчанието на партийните лидери не е непременно нещо лошо

Предизвикателствата пред общините: проектите, системата за отпадъци, преходът към еврозоната

Как производители и купувачи посрещат повишаването на цените на хляба?

Сигурността в Европа ще е основният приоритет на полското председателството на Съвета на ЕС

Насилието над жени в моноспектакъла "Prima Facie" на актрисата Елена Телбис

Защо държавата трябва спешно да компенсира небитовите потребители на електроенергия?

Георги Киряков: А върху каква проектоуправленска програма преговарят партиите?

Постиженията в сферата на роботиката и автоматизацията през 2024 г. в България

Борис Бонев: Да развиваме системата на обществения транспорт в София, не да я съсипваме

Една от най-големите беди на нашето време е ерозията на международното хуманитарно право