Милена Моллова е и блестящ събеседник. Интересна, с ясна и аргументирана позиция по всеки въпрос, истинска енциклопедия по историята на родната музика. Тя гостува в сутрешното ни Радиокафе за да поговорим за предстоящата ѝ изява като солист на Симфоничния оркестър на БНР под палката на австрийския диригент Леополд Хагер, считан за един от големите познавачи на музиката на Бетовен в наши дни.
Милена Моллова ще свири петия концерт на Бетовен. Всъщност тя предложила да изсвири два от петте концерт на големия композитор в една вечер (ама това си е нещо нормално, те се изпълняват в две вечери – първи, втори и трети в първата, четвърти и пети - във втората), но форматът на програмата не го позволявал, затова на 24 март тя ще изпълни „само“ петия, най-мащабния, наречен императорски. С този точно концерт на Бетовен е свързана една от многобройните изумителни истории от кариерата на Милена Моллова – тя трябвало да има концерт именно с радиооркестъра и това било малко преди да се яви на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Тъй като знаех, че там в третия кръг задачата е да се разучи непозната съвременна пиеса за една седмица, реших да си направя нещо като тренировка, да изпитам себе си – разказва проф. Моллова. И започнала да учи Петия концерт на Бетовен точно седмица преди първата репетиция с оркестъра. И го научава, и го изпълнява (наизуст, разбира се) и чак след това разказва подробностите на Васил Стефанов. Добре, че не знаех – ми каза той, иначе изобщо нямаше да изляза да дирижирам. А нейната преподавателка Панка Пелишек не посмяла да влезе да слуша. Ярък пример е това за любовта на Милена Моллова към предизвикателствата. Тя винаги е била безстрашна и не е оставяла нито малките си ръце и ниския си ръст, нито факта, че е жена в мъжкия свят на големите пианисти, да ѝ попречат.
На първото издание на конкурса „Чайковски“ в Москва, когато едва 17-годишна взима 5-та награда, руските вестници пишат: она играет как мальчишка. За Милена Моллова конкурсите са състезания, тя обича да се надпреварва, да мери сили с най-добрите, да променя предварително замислени схеми. Както се случва на конкурса на немската телевизия ARD в Мюнхен. Тогава всички очаквали първата награда безапелационно да спечели Кристоф Ешенбах. Но нашата пианистка свири така, че журито (в което няма българин) заседава цяла нощ и в крайна сметка не присъжда първа награда, дава втората на Ешенбах, а третата – за изненада на всички – на Милена Моллова. Те вече ме знаеха - казва тя, - след „Чайковски“ и „Маргарита Лонг“, но не очакваха моята непримиримост, а бяха големи имена и не можеха да не признаят кога някой е свирил добре. От този конкурс (който квартет „Димов“ печелят скоро след това и откъдето тръгва тяхната световна кариера) ѝ остава приятелството с прочутата швейцарска пианистка Ерика Радемахер. А от първото издание на „Чайковски“ – много познанства с най-големите в света на музиката, защото това е знаково издание на един от най-големите конкурси, чиито лауреати се знаят във всяка музикална точка на земното кълбо.
Милена Моллова има награда и от конкурса „Бетовен“ и за нея поканата да бъде солист на радиооркестъра е повод за радост и за припомняне на предишни нейни записи в Старата къща.
Може би не знаете, но за първи път съм влязла в тази сграда през 1947, бях на годинки и ме доведе Димитър Ненов, оттогава е първият ми запис.
Следват проекти с Васил Стефанов, с Александър Владигеров (с него има фантастичен запис на Първия концерт за пиано на Красимир Кюркчийски, който пък ѝ посвещава втория си концерт, също записан от Милена Моллова за БНР), с Васил Казанджиев. Пианистката обича да работи с добри диригенти, харесва онзи момент, в който се срещат „на бойното поле“ и обменят идеи, за да стигнат до общо решение. Тя продължава да преподава (след десетките години като професор в Националната музикална академия и времето, в което завежда музикалния департамент на НБУ), канят я да изнася майсторски класове къде ли не - САЩ, Южна Корея, Гърция, Китай. Тази вечер участниците в поредния такъв имат концерт в галерия УниАрт.
Чуйте всичко, което ни разказа Милена Моллова и елате на концерта ѝ с Радиосимфониците – в петък, на 24 март в зала „България“.
Изложба живопис, озаглавена “(НЕ)възможни убежища”, ще покаже галерията на Съюза на Българските художници на улица „Шипка“ 6 в София. Творбите на Катрин Томова са подредени в зала 2А на галерията. С изявите си през годините Катрин Томова все по-уверено налага шеговитата си репутация на „дребната жена, рисуваща големи формати“. В действителност тя се..
Сутринта на места в низините и равнините ще има намалена видимост. Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, за София - около минус 3°. През деня ще преобладава слънчево време, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология. В източните райони ще духа слаб вятър от север-северозапад, а в останалите части от страната ще е..
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..